Всеки от нас има страхове. Днес няма да влизам в темата какви са страховете и различните им видове. Днес ще говорим за това какво ги прави толкова силни, кога те се усливат и как можем да ги намалим.
През последната година човечеството се изправи пред страха от непознатото и страха от смърта. И два вида страхове присъстват в ежедневието от ден първи до ден последен.
Но какво ги направи толкова силни за всички в почти един и същи момент?
Това, което се случва в нашия мозък, когато има заплаха от реалността е да започне да алармира цялото ни тяло да бяга и да действа в посока „сигурност“.
Какво обаче правим, когато страхът е само в нашата фантазия и не може да бъде контролиран?
Именно в контрола е и отговорът – ние се опитваме да знаем какво ни очаква във всеки един момент от живота. Минаваме през дните си, опитвайки се да имаме контрол върху тях.
Опитваме се да контролираме:
– емоциите и чувствата – да не са толкова силни или не на място;
– близките си – да се справят спрямо нашите очаквания и копнежи;
– работата – да е там, докато имаме нужда от нея; да се променя, за да ни забавлява;
– миналото – да е такова, каквото можем да понесем (за това понякога удобно забравяме);
– тялото – да изглежда така както искаме, да е в готовност когато ние решим;
Ето защо, когато този „контрол“ е отнет или застрашен, усещането за сигурност бива застрашено. Но да се опитваме да контролираме неща извън нас е като да се опитваме да задържим водатата в дланите си, докато се разхождаме в парка.
Едиственото, което можем да направим, е да виждаме света около нас и да го приемаме такъв какъвто е.
Какви са стъпките, които можем да направим, за да въстановим усещането за сигурност?
Първо трябва да признаем наличието на страх, а не да стоим в отричането. След което да го изговорим с някого – по този начин намаляме силата му и фантазиите за неизбежността се смаляват. Самият диалог, в който участваме, ни дава възможност да погледнем една идея по-обективно и рационално на страха. Бонус е възможността да чуем дали и как човекът, с когото споделяме, се справя с подобни страхове.
Едно от най-силните и ефективни неща е да си припомним, че ние нямаме нищо друго освен – “тук и сега”. Ние можем да повлияем на нашите усещания само в настоящия момент и ако в този момент сме защитени, то това е достатъчен източник на сигурност, който може да изгони усещането за страх.
Изключително важно е да познаваме себе си – слабите и силните си страни – да знаем кои са нещата, които ни разклащат по-лесно и бързо събуждат тревожността ни и кои са чертите, на които можем да разчитаме, за да се заземим и да ни дадът глътка спокойствие. Това може да са техники за заземяване, медитации, разходки и други.
Друг метод е да бъдем информирани за събията, които ни влияят и да пуснем очакванията към тях. Тук идва и важността на източника на информация – да е достоверен и да можем да му имаме доверие.
(Когато отидем на лекар, ние му се доверяваме, тъй като той знае повече от нас за медицината и случващото се на тялото ни в даден момент. Същото е и с всяка една друга сфера от живота ни, която не зависи от нас.)
Силата на споделянето не бива да бъде подценявана – във време на пандемия – тя е една от основните за справяне. След 1918 година (Испанският грип) – груповата терапия се появява в отговор кризата на обществото.
Именно чрез нея се спомага преодоляването на пост травматичният стрес и бързото навлизане в ежедневието и способността да се наслаждаме на живота без да стоим в отминали заплахи и стахове.
Днешната криза засяга именно групата. Но, за да съществува тя е важно да се погрижим за индивида.
Ако искате да научавате първи за новите статии – можете да следите страницата в Facebook.
