Себепознание

Ще започна така:

Един от най-често задаваните въпроси, който ще срещнеш, на която и да е терапия е: Как се чувстваш?. Не е случаен и макар в началото да му се гневиш, в края ще си благодарен, че си се научил да Чувстваш.

А, ето и един искрен отговор на този въпрос:

Как се чувстваш?

Чувсвам се отчаян. Нямам желание за нищо, изключително трудно ми е да се мобилизирам и да си доставя удоволствие – да се чувствам добре в кожата си, да съм удовлетворен от живота си.

Имам всичко, но нямам нищо – няма ги чувствата – на щастие, на блаженство, на любов.

Опитвам се да си ги добавя с гледане на романтики и комедии, ядене на шоколод и козунаци, пиене на алкохол….. но, после вината разяжда всичко и……ооо, да……та, това е прогрес – ЧУВСТВАМ! 

Но, това ли е единственото чувство, което можеш да изпитваш – ВИНА?

А, не!  Мога и да се гневя – да се гневя на себе си. Страхотно е!

Но, от толкова гняв се изморявам и тогава какво остава от прекрасния ден – съня. Да потъна в съня на забравата. Да очаквам утрешния ден с надеждата, че утре ще усетя нещо друго, че ще се появи порива  да живея и да чувствам.

Не само да задрасквам задачите за деня, да отбелезвам постиженията си, които и без друго не мога да усетя, на които няма да мога да се насладя, да се зарадвам.

НЕ мога, а знам, че искам.

Така животът си минава и остава някак сив. Защото тъгата, самотата, вината, срама и гнева ги усещаш много добре и знаеш как точно да ги предизвикаш – като извикаш вътрешния си рационален критик, който сякаш никога не е доволен от това, което си – външен вид, постижения, знания, приятели.

И тогава ще попиташ?

– „Не може ли да млъкне поне веднъж и да ме остави да се зарадвам на случаен подарък или на слънчевите лъчи? Да изживея радостта от ежедневието и да се радвам на НИЩО – правенето или пък на НЕЩО – правенето?

Как да чувствам? Да викам? Да се смея и да се чувствам цял?

Ако някой знае рецептата – да ми каже.”

…..

Да, за съжаление – ТИ сам трябва да си отговориш и да си помогнеш. Сам трябва да откриеш онази част от теб, която чувства, но сякаш си заключил дълбоко в себе си и си забравил къде е ключа. А и да я откриеш – няма да има инструкции за употреба.

Някога мечтал ли си да са минали години и си постигнал всичко в списъка си със задачи? – мъж/жена, деца, кариера, къща, овшорна сметка в Швейцария, спокойствие, наслада.

И сякаш тогава ще можеш да отключиш онази част от теб, която да чувства и да живее.

Но, НЕ –  живота и чувствата са СЕГА!

Те са спътници по пътя на изпълнението на всички тези задачи. А, без тях всичко е сиво…и пак – сиво.

Наслаждавай се на извивките си, на тесните си дънки, на правописните грешки и наивните мисли, на грешките, които допускаш, на малките победи, които правиш, на времето…..

това е първата крачка към това – да чувстваш.

Да усещаш че си жив.

Пък до кога и до къде ще стигнеш не знам и аз, но знам, че това е пътят и никой друг освен теб не може да го измине. Ще го усетиш ли или ще минеш през него със затворени очи – изборът е твой!

Ако и се разпознаваш в тези редове, винаги можеш да ми пишеш тук и заедно ще открием твоят път.

П.С. Специални благодарности за прекрасните рисунки на Неда Малчева!

+8