Какво е страшното човек да бъде емоционален? Да бъде емоционален това го прави истински и непринуден? А ако е такъв това значи ли, че е и уязвим? Ако се разплаче когато му е тъжно, а другите не – това прави ли го различен?
Нима е по-лесно човек да се откаже от емоционалността си, за да не е различен? Не е ли по-добре да бъде истински и емоционалн? Така не се ли сближава повече с хората? Така те виждат истинската му същност и имат възможността да се свържат с него.
Кое е страшното?
Страшното е, че човекът отсреща може да се уплаши. Но, не от вас, а от емоцията.
С времето ние толкова добре се научаваме да мислим рационално и да отговаряме на социалните норми, че напълно забравяме да бъдем емоционални, непринудени и истински. Веднъж забравили какво е, то става непознато.
А, как приемаме новото и непознатото?
С отричане или / и страх.
Но това не трябва да ни спира да бъдем себе си, да изразяваме емоциите си. Да, може би на някои хора това ще им се стори страшно и непознато, но ако има емпатия и вие успеете да назовете нуждата, която е скрита зад тези емоции, тогава ще се случи най-хубавото.
Вие ще сте били истински, спонтанни, емоционални и ще сте успяли да назовете нуждите си. Човека до вас ще е видял красотата на емоциите и ще се е почувствал значим. Значим, защото сте го допуснали до себе си и сте се доверели да види най-истинската ваша част.
Много се изписа за емоциите и колко важно е да бъдат изразявани. Но само с изразяването им, не приключва пътешествието. След като успеем да ги изразим, трябва да знаем и коя е следващата стъпка. Емоцията е като жаждата. Първо идва нуждата от вода, след което и задоволяването ѝ. Едва след това енергията може да се насочи другаде. Но, ако човек не може сам да си осигури вода – ще има нужда от помощ. Ето защо е важно да можем да си поискаме.
Силата да си поискаш
Много от нас забравят тази малка подробност. Когато имаме близки отношения с някого идва момент, в който забравяме, че този човек не е част от нас, а е отделен индивид. И ако сме жадни, той няма как да го знае освен ако ние не му дадем знак за това. Същото е и когато в нас напира някаква емоция или нужда. Разбира се дори да успеем да си поискаме или да изразим емоциите си, ако те са прекалено силни, другият може да се уплаши и да не успее да помогне или понесе емоциите ни.
Това значи ли, че те не държат на нас или не ни приемат?
– не, това означава, че за тях е непосилно да се справят с нашата емоция в този момент!
Мисля си, че въпреки риска да не споделим изживяването на емоциите си с някой друг, винаги си заслужава да им дадем глас и да ги изживеем напълно.
Ако и вие сте срещали затруднения с изразяването на емоциите си, не се притеснявайте да се свържете с мен.
А участието ви в група за себепознание би ви дало пространство да пробвате да изразявате себе си сред защитена и подкрепяща среда. Можете да се запишете за седмична или месечна група през линковете.
Няма отговори