Какво ни спира да бъдем автентични?
Когато човек следва своите нужди и желания и ги изразява спрямо заобикалящата ги среда – той е автентичен. Много често, без да осъзнаваме, ние спираме нашата автентичност, за да може да бъдем приети – от близки, колеги, социум.
Какви са причните за тези наши действия?
Вече разгледахме „симптомите“ на това да си отдалечен от себе си и автентичността. Сега ви предлагам да разгледаме и причините.
Една от най-честите причини е страхът да бъдем отхвърлени.
Много често ние се съгласяваме да правим неща, които не искаме, или се държим по определен начин; обличаме се в „крак с останалите“ около нас, само за да не бъдем отхвърлени от тях. Следейки веригата, усещането за неприемане от другите ни кара да се чувстваме зле и сякаш нещо ни има – ето защо ние решаваме да загърбим нашата истинска същност (уж, за кратко). В името на това да бъдем приети. Но такива ситуации в живота са много и често – една след друга. Тогава неусетно идва един ден, в който сме толкова далеч от нашата истинска същност, че вече ни е трудно да разберем кои всъщност сме.
Друга причина е страхът да отхвърлим ние.
Това става тогава, когато някой иска нещо от нас, което ние не сме готови да направим или не искаме. А това действие е отвъд нашата лична граница или възможности. Тогава ние отново си казваме: „добре само този път ще загърбя себе си – защото не искам човека от среща да се чувства зле от моят отказ“. Колкото повече близки искат от нас да поставим себе си на второ място или да прекрачим нашите лични граници, толкова по-често ние загърбваме автентичността си.
Една от най-трудните за установяване причина е тази на социалните очаквания към нас.
Още от раждането си ние имаме очаквания, на които, без да осъзнаваме, се стремим да отговорим от социума около нас – родители и общество. През годините се очаква от нас да бъдем:
- послушни като деца, да се съгласяваме с решенията на родителите ни за нас.
- по – късно идват обществените нагласи: да завършим университет, да имаме работа, да имаме семейсвто, деца и тн и тн.
Въпросът, който трябва да си зададем – нашата истинска същност иска ли тези неща?
За съжаление, рядко хората се осмеляват да се попитат истинки и да чуят своите желания. Причината – страшно е да бъдеш различен. Например: да не искаш да работиш, а да искаш да пътуваш; или да не искаш да имаш семейство и деца. Насложени с години, тези очаквания срастват с нас и може да се озовем в прекрасен дом със семейство. Да се събудим на 40 и да установим, че това не са наши желания.
Пишейки това, се сещам за прекрасния пример от книгата и филма:“ Яж, моли се и обичай“
Там пътят на себеоткриването е прекрасно представен през разказа на една жена, която тръгва по него. За съжаление, не всеки може да си позволи да отдели една година от зрелия си живот, през която да следва само и единствено собствените си нужди.
Ако не можем да си го позволим, това не означава, че не можем да го е постигнем. Възможно е, просто така този процес се случва по-бавно и е по-дълъг. Основна причина за по-бавното случване е, че не можем просто така да загърбим семейството и обществото, в което живеем. Необходимо е да правим компромиси и да се наместим по нов начин в света около нас. (Ако го направим, бихме се превърнали в социопати)
А какво става, когато започнем да обичаме себе си? – можете да си припомните думите на Чарли Чаплин.
Ето защо е важно да се научим да чуваме себе си, едва след това можем да започнем да се учим да присъстваме по по-автентичен начин в живота – нашия и този на околните.
За различните методи за свързвване със себе си – можете да прочете тук.
