Тази събота ви запознавам със семейните констелации.
Методът е създаден от немския терапевт Бeрт Хелингер. Той е наблюдавал примитивни племена, при които семейни взаимоотношения не са наложени, а следват вътрешен ред, основан на взаимодействието през поколенията и колективното поле.
Част от изводите, до които той стига са, че нашите поведения, чувства и нагласи се разглеждат и осмислят в контекста на по-голямата група, тъй като всеки човек е част от дадено семейство и поема определени роли в семейната структура.
Системната работа разкрива как съдбите на предхождащите ни хора от семейството влияят на дошлите по-късно. Всеки един член от семейството, включително и тези, които са си заминали поради смърт, болест или раздяла, присъства енергийно и влияе на другите около него. По подобен начин потиснатите емоции на хората в семейството също присъстват и се поемат от другите в системата.
Семейните констелации са метод, за който трудно може да се разкаже с думи, а преживяванията са силни и сякаш магични.
За силата им и как те ни помагат да опознаем себе си като част от една система, ще ни разкаже Георги Дамянов – психотерапевт и семеен констелатор.

Георги, от кога се занимаваш с констелации – къде и как започна?
За пръв път чух за семейните констелации през 2003 година още като студент по психология, а четири години по-късно се срещнах на живо с този метод в лицето на един великолепен руски констелатор. През годините съм ходил на различни семинари и събития, а преди пет години завърших и своето обучение към „Френския институт по семейни и системни констелации”.
Сега това е един от методите, които използвам в работната си практика.
Каква, според твоя опит, най-често е мотивацията на един човек да се обърне към констелацията?
Мотивацията е същата, която има човек, отиващ на психотерапия.Това, което най-често кара някой да дойде на семейни констелации, разбира се, е страданието. То може да бъде под формата на някаква трудност във взаимоотношенията, семеен или здравословен проблем, някое силно потискащо чувство, повтаряща се емоционална болка или просто усещане за блокаж и трудност да се продължи напред.
Какви хора посещават констелации? Имат ли общи черти, кои са обединяващите фактори?
Всякакви хора посещават констелации. Обединяващото е преживяването за вътрешна безпътица. То обикновено е резултат от някаква житейска криза, която човек се опитва да преодолее и надрасне. Желанието на индивида да се обърне навътре и вярата, че ще откриее причините за страданието в себе си и във връзката със своето семейство, е това, което стимулира човек да дойде на констелации.
Много хора се обръщат към констелациите, за да си отговорят на въпрос от живота. Това подходяща нагласа ли е?
Ако въпросът е личен и конкретен, тогава – да.
Хората предпочитат да крият зад своите стени болката на миналото. Има начин човек да си отговори на въпросите, които го вълнуват, но трябва да е готов да се изправи пред някои болезнени истини.
Констелацията е безполезна, ако мотивацията на човек е просто любопитство или абстрактно желание за себепознание. Едно констелиране има потенциала да донесе различни промени в живота на човек, но той трябва да се изправи очи в очи със своите страхове, за да може да се потърсят системните причини за състоянието му.
Когато това се случи, констелациите ни помагат да видим по един различен начин своята семейна история. Това може да има изключително трансформиращ и облекчаващ ефект върху живота ни.
Можем ли да разчитаме на констелацията като средство за решаване на всичките ни проблеми?
Само по себе си, желанието да решим всичките си проблеми не е здравословно и е сигурен начин да не решим нито един проблем.
Преди всичко, аз не възприемам живота и събитията като проблеми, а като знаци за това в каква посока е насочена нашата енергия. Вярвам, че за да се справи със житейските си кризи и трудностите по пътя, на човек са му необходими съзнателност, решителност и любов. Как ще ги пробуди и затвърди у себе си е въпрос на личен избор и творческо търсене.
Констелациите не са вълшебно хапче и, както всеки подход, могат да помогнат само при определени условия и подходяща нагласа.
Ако един човек съзнателно си е поставил за цел да опознае себе си – как констелацията би му помогнала?
Първият важен урок, който научаваме по време на констелации е, че човекът не е остров. Всички ние сме свързани и живеем като част от един по-голям организъм. Това може да доведе до някои много дълбоки прозрения за нашия живот. С откриването на тази истина се появява едно изначално уважение и интерес към другите хора. Това ни помага да преодолеем собствените си предразсъдъци и да приемаме живота и хората такива, каквито са, а не такива, каквито са ни удобни.
Как точно работят констелациите?
По време на констелация човек вижда собствения си свят, отразен в преживяванията на хората, представляващи неговите близки и роднини.
Фамилните констелации разкриват някаква тенденция в семейната система, която продължава да живее в душевния живот, отношенията и личния път на индивида.
Понякога енергията на обидата, страха, вината или загубата може да премине през няколко поколения. Констелациите просто ни помагат да извадим наяве тези емоции и хората, с които те са свързани. Така семейното констелиране ни води към едно дълбоко и изцеляващо приемане, като се старае да ни насочи към съзвучие с нашата съдба.
Какво ти дават констелациите на теб лично?
Констелациите ми носят радост и ме изпълват с присъственост и благодарност. Те ми помагат да разпознавам собствените си усещания, да им се доверявам и да ги използвам, за да служа на Цялото, доколкото мога.
Пътят на себепознанието е дълъг и цветен. Констелациите ни помагат да надзърнем зад още един завой. Ако и вие не спирате да си задавате въпроси и да се преоткривате – можете да се запознаете с другите методи, които ни помагат да разберем повече за себе си ТУК.
Очаквайте следващата събота – нова среща с един от най-новите методи – нейрографирането. 🙂
Редактор: Йоанна Димитрова