…..онова чувство, което изпитваш когато най-добрия приятел, родителя или детето ти, ти сподели най-голямата си болка. Онова усещане, което макар да не си го преживял, наистина знаеш какво е.
Това е онзи момент, когато не можеш дори да кажеш: “Знам как се чувстваш”, защото наистина се чувстваш – така. Това е емпатията.
Къде е тя сред нас? Оставаме ли пространсво да усетим преживяванията на другия? Да се поставим на неговото място?
Сякаш в това забързано и технологично време, когато отговорът на всеки въпрос може да бъде намерен в Google, сме свикнали да събираме данни толкова добре, колкото и търсачката. Когато някой дойде при нас с неговия “проблем” или “болка”, ние го заливаме с въпроси, за да успеем да разберем и най-малкия детайл от случката и да добием пълна представа за проблема…а накрая да дадем най-правилното решение. Но това не е Емпатия, това е – симпатията. Всеки от нас я притежава.
Симпатията обаче може да остави в човека срещу нас усещането , че не е интересен, че е неразбран. А следващият път, когато му се случи и го попитаме – „Как си?“…. Следващият път вече ще знае колко много услия ще трябва да положи, за да бъде разбран ПРАВИЛНО, но дори тогава може да не получи емпатията, от която има нужда.
Та….сякаш е по-лесно да бъдем апатични към случващото се в живота и да го живеем…. просто така.
Къде е емпатията?
Емпатията – разбирането на другия, усещането на неговите емоции и чувства, се развива с годините. Но и изчезва с появата на норми, правила и хилядите – “трябва” и “знам”.
Малките деца са силно емпатиини. Много често ако едно дете се разплаче, когато родителите му го оставят на детска градина, може и друго да започне макар то да е било напълно спокойно и да е дошло с желание. Това се случва на чисто емоционално ниво и обяснението е едно – „знам как се чувстваш“.
Ако можем да се учим от малките деца, нека вземем пример от тях. Не е ли по-добре просто да присъстваме, да бъдем тук и сега? Именно така може да усетим какво резонира в нас след разказа на приятел. А след това ще знаем от какво има нужда най-много. Може би споделяйки ни не желае най-доброто решение, а просто най-дълбоката въздишка и най-топлата прегръдка.
А ти? ….. Какво усети последния път?
Няма отговори