Това е инстинското (ни) затруднение: заедно със страха на човека ние изгубихме любовта на човека, увереността на човека, волята да си човек.
Ницше
“Основата на нашата воля и решителност, която сме наследили е разрушена безвъзратно. И по ирония това се случва в този необикновен век, когато могъществото е нараснало така страховито и решенията са толкова необходими и толкова съдбоносни, защото откриваме, че сме лишени от каквато и да било нова основа за воля.” Роло Мей
Тези думи са написани 1969 от автора, а са сякаш в най-силна форма на актуалност днес. По време на пандемия, когато технологиите са в своя пик, докато човек е бомбандиран от реклами, които казват, че в края на всеки самолетен билет и всяка застрахователна полица лежи цял един нов свят. Час по час (в минутите за реклама) се обещава всекидневна благословия скрита в силата на технологиите за масова комуникация, която може да ни накара да виждаме и чуваме по нови начини. Все по-чести стават и обещанията за нови „спасения“ – изкуствени органи, средства за справяне с умората, които остават човек с усещането, че може да живее почти вечно, до безкрай. При почти всички тези обещания за огромна мощ и свобода от човека, който е бъдещият получател, не се очаква нищо от негова страна. Не само в сферата на рекламата, а и по въпросите за образованието, здравето, лекарствата, нещата се правят за нас чрез нови изобретения.
Каква тогава е ролята на човека (потребителя) ?
– Да се подчини, да приеме дара и да бъде благодарен.
Въпросът за волята увеличава своята тежест ако добавим и увеличеното свободно време. Все повече хора започват да работят по-малко часове и са изправени пред дилемата на избора – какво да се прави в свободното време. Вече има доказателства, че ако човек не може да запълни празнината със смислени дейности, той се изправя пред ендемична апатия, която поражда импотентност, пристрастяване и саморазрушителна враждебност,
Колкото по-безличностен става точи процес на осигуряване на мощ – толкова повече се намаля отговорността на индивида. Ето защо кризата на волята не идва от съществуването или не на този процес, а от противоречието между двете.
Как се развива волята в посока усъществяване на желанията, тогава?
Отново ще напомня, че е важно да сме свързани с желанията си, и то не тези наложени от социума, които много често замаскират “трябва” отдолу (трябва да имам работа, деца, дом, кола и други); а истинските желания като свързване, сигурност, удовлетворение, любов и други.
След това идва поемането на отговорност, че тези желания не са били последвани по-рано поради страхове, несигурности, прехвърляне на отговорността за изпълнението им на трети лица. Много хора влизат в отношения с негласните очаквания, че именно през тях ще успеят да изпълнят желнието си за щастие, спокойствие, сигурност и други. Но това се оказва една илюзия, която освен че ги отдалечава от изпълнението на желанието им, дава им възможност за избягване на отговорност, но и спира волята за действие в желаната посока.
За да има воля, човек трябва да взима решения за действие. Важно е да се помни, че решаването не свършва нито с решението, нито с неуспеха да се вземе решение. Човекът трябва да взема решения отново и отново. Неуспехът в реализирането на решението не го прецаква завинаги и не би трябвало да има последици за следващо решение.
Човек е сбор от решенията, които е взел.
Ето защо, за да развива воля, човек първо трябва да приеме отговорността за своите решения или липсата им. Като тук ми се иска да напомня, че отлагането на решение също е решение, както и провалът, пиенето, да бъдеш съблазнен, екплоатиран или хванат в капан. Всеки сам решава дори дали да остане жив.
Повече за начините по които взимаме или не решения, какви са спирачките и мотивите в двете посоки очаквайте в следваща статия.
Ако сте пропуснали предишните две части – Какво е отговорност? и Какво ни спира да желаем?, можете да го направите през линковете.
Искате да научавате първи за новите статии? – можете да последвате страницата ми в Facebook.
Използвани източници:
Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
Роло Мей „Любов и воля“. Изток запад, 2019
* Всички цитати в статията са от Роло Мей „Любов и воля“. Изток запад, 2019
