Как да пазим себе си, когато всичко се променя?

Ако в предишната статия за границите метафорично разгледахме външните пластове на матрьошката — тялото, вещите, времето, — днес ще разгледаме най-личните и по-дълбоките: мислите и чувствата ни и уюзвимостта ни. Тези граници се виждат по-трудно отвън, но са там и могат да се пренареждат точно толкова силно, колкото физическото пространство — често без да ги забележим на време.

Интелектуални граници

Четвъртата матрьошка е свързана с идеите, мислите, убежденията ни. Случвало ли ви се е да споделяте позиция си и да чуете: „Това са глупости, недей говориш така.“ Или, по-меко, но също толкова заглушаващо: „Не се притеснявай, ще свикнеш.“ Това е дискредитиране на вашите идеи и мисли, рядко можем съзнателно да го разберем на момента, но признакът по който можем да разберем, че има нарушаване на границата ни често момента, в който бихме  замълчали, за да избегнем снизходителността или подигравката. 

При подрастващите, рискът при постоянна такава конфронтация е че с времето те биха се отучили да казват какво мислят — не защото нямат мнение, а защото са се научили, че не си струва.

Емоционални граници

Петата фигура са чувствата ни — правото да изпитваме това, което изпитваме, без да ни карат да носим чужди емоции вместо собствените. Например: Случвало ли ви се е близък да ви сподели нещо трудно, през което минава, но вместо да ви покани в разговор, той очаква от вас да поемете неговата тревога, и неговата вина, и неговото решение и да ви каже: „Ако наистина те е грижа, ще го преживееш с мен.“