Днес ще ви разкажа за отговорността – какво е тя, как човек бяга от нея, как може да я развие в живота си, какви са спирачките и страховете на това да бъдеш отговорен.
„Човек е отговорен за собствения си живот, не само за собствените си действия, но и за бездействията си. За това, което прави и за това, което пренебрегва.“
Сартр „Погнусата“
Сартр в романа си „Погнусата“ описва преживяването и откриването на отговорността в живота на човек. Основано на разбирането, че да бъдеш свободен носи със себе си и отговорността, която поемаш за своята свобода, становището на Сартр за свободата е: човешкото същество е не само свободно, то е обречено на свобода. А свободата се простира отвъд това да си отговорен за света. Ние носим отговорност за това, което правим, и за онова, което избираме да пренебрегнем.
Еднакво важни и плашещи са както изгражането на себето и собствения свят, така и осъзнаването на собствената отговорност. Всяко едно от тях може да доведе до усещане за самота и обреченост на неразбиране от света около нас.
Какво ни спира да поемем отговорност?
Един от най-големите човешки парадокси е копнежът към самостоятелност, но и страхът от самота. Колкото по-самостоятелни и автономни сме, толкова по-голям е рискът да бъдем отхвърлени и неприети. Да бъдем отговорни означава да можем да се справяме със свободата на безброй избори и желания ежедневно. До преди няколко години структурата, нормата и външните закони, даваха граница и релси на усещането за свобода, което преживяваше човек. В днешно време човек все по-рядко се налага да се справя с неща, които „трябва“ да прави, или е задължен отвън от онова, което е „задължително“ или „би трябвало“ да направи, а е принуден да се справя с проблема за избора – с онова, което иска да прави.
„Атрофията на осигуряващите структура социални институции в живота, винаги ни е служила, за да се конфортираме със свободата. Ако няма правила, ако няма голям план, нещо, което трябва да правим, тогава сме свободни да правим, това, което изберем. …. Оказва се обаче, че сме неподготвени; това е твърде много за понасяне, тревожността вдига врява да бъде освободена както на инидивдуално ниво, така и на социално ниво ние се отдаваме на френетично търсене, за да се предпазим от свободата„
Избяване на отговорност
Да се поеме отговорност се оказва колкото желано, толкова и страшно. Ето защо децата имат нужда от структура и биват разстроени от свободата и само изискват поставяне на граници. А какво се случва с възрастните? Какви са начините по които несъзнавано човек продъжава да избягва отговорността?
- Много хора избягват отговорността като я изместват към някой друг. Докато човек вярва, че проблемите или изборите му зависят или се създават от някой друг или външна сила, то лична промяна не би могла да настъпи.
- Друг модел на избягване на отговорност според Ялом е типът: „невинна жертва“. Той се наблюдава при хора, които отричат отговорността, като преживяват себе си като невинни жертви на събития, които те сами (неволно) са задействали.
- Много хора избягват автономното поведение като поставят или оправдават себе си от социална зависимост или пък очакванията на другите.
Една от най-големите спирачки за поемане на отговорност върху собствения живот е неизбежното чувство за вина, което може да сполети по всяко едно време. Но вина не към другия или спрямо социален кодекс, а спрямо себе си. Хайдигер (екзестенциален философ) най-пълно разработва тази концепция: „да си виновен, има значението и на „да си отговорен за“ т.е. да си причината или авторът, или дори поводът за нещо“
„Човек създава себе си, през изборите си и волята за действие“
Как да поемем отговорност?
Много често, за да се избегне усещането за изолация, човек търси сливане с другия (най-близкия му такъв). Това обаче налага и усещането за ограничение и свободата отново не е достъпна в пълния ѝ смисъл.
„Копнеем за автономия, но се отдръпваме от неизбежното нейно последствие – изолацията.“
Ето защо много търсени и посещавани са именно семинари за поемане на отговорност и „взимане на живота в ръце“, обещаващи бързи резултати, нова посока и енергия за „нов живот“. До колко обаче са успешни в дългосрочен план – тъй като самото присъствие на такива семинари дава илюзорното усещане, че човек може да бъде свободен, отговорен и неизолиран. Илюзорно, тъй като по време на такива събития я има – рамката, структурата, водещия, правила на случването. А усещането след приключване е, че има един определен правилен начин за постигане усещането за отговорност и автономност. Това води до илюзорното усещане за свобода, а всъщност е още един начин за прехвърляне личната отговорност към продукт, които е закупен.
Важна стъпка е човек да осъзнае ролята си в собственото си страдание, а едва след това може да събуди в себе си желанието за прояна. Когато се оплаква е добре да разбере какво го е довело до тази ситуация, когато казва „Не мога“ да поеме отгорност и да каже: „Няма“.
Oсъзнаването на отговорността в ежедневието само по себе си не е синоним на промяна; това е първата стъпка в процеса на промяна. То е избор, които зависи само от индивида. За да се промени, човек трябва първо да поеме отговорност – трябва да се ангажира с някакво действие.
Ако статията ви е харесала и искате да разберете за следващите стъпки – желанието, волята и действието – можете да следите страницата в Facebook.
Използвани източници:
* Всички цитати в статията са от Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
