В следващa поредица от статии ще ви представя двете крайности на една права – ИЗОЛАЦИЯ (Самота) срещу ВЗАЙМООТНОШЕНИЯ.
Какви видове изолация има и как се създават междуличностни отношения? Какво спира човек да влезе в такива и какво е страшното за човек да остане в изолация?
Колкото повече човек осъзнава себе си и разкрива части от вътрешния си свят, толкова по-близко и истински стига до осъзнаването, че човек като същество е неумолимо сам.
Видове изолация:
- Междуличностна изолация – това е преживавянето на самота през изолацията от другите хора. Такава може да настъпи поради географска изолация, липса на подходящи социални умения, силно противоречиви чувства по отношение на интимността или културни различия със света наоколо.
- Вътреличностна изолация – това е тази изолация, която много често човек несъзнавано случва като резултат от потискането на собствените чувства или желания и приемането на „трябва“ като собствено желание. Повече за това можете да прочете тук.
- Екзестенциална изолация – това е изолация, която се отнася до непреодолимата пропаст между човек и всяко друго човешко същество. „Самотата да бъдеш родител сам на себе си. Доколкото е отговорен за собствения си живот, човек е сам. Отговорността означава авторство; да осъзнаваш собственото си авторство, означава да изоставиш убеждението, че има някой друг, който те създава и те пази.“
Дълбоката самота е присъща на акта на самосъздаването.
Екзестеницалната изолация е усещането за самота в света и неразбиране от никого друг. Усещането за самотата и изолираността, за безпомощността пред силите на природата и обществото. Усещането, което стои под всички роли, които човек заема в живота си – Кой си ти когато не си някой?
Много често основният източник на усещането за тревожност е именно усещането за изолация, чувството на безпомощност, присъщо на базисната изолираност на човешкото същество. Всеки е преживявал, макар и за момент, усещане за екзестенциална изолация. Именно през нея човек израства и открива себе си.
Растежът и екзестенциалната изолация
Думата „съществувам“ внушава диференциация (съществувам = изпъквам (от превод на английски) Процесът на растеж, както твърди Ото Ранк, е процес на отделяне, на ставане на отделно същество. Думите за растеж внушават изолираност: автономия (самоуправление), разчитане на себе си, стоене на собствени крака, самоконтрол, независимост. Растейки човек постепенно започва да установява граници, отбелязващи къде свършва той и започват другите, и започва да разчита на себе си, става независим.
Да не се отделиш означава да не растеш, но данъкът на отделянето и растежа е изолацията.
Ето защо човек расте и става самостоятелен с един непрекъснат несъзнаван конфликт между отделната изолирана личност и междуличностното сливане / взаймоотношения. Дилемата сливане – изолация, или както често се нарича привързаност – обособяване, е основна екзестенциална задача на развитието.
Страхът от екзестенциална самота и изолация е ръководна сила в много междуличностни взаимоотношения.
Проблемът във взаимоотношенията е проблем на сливането – изолацията. От една страна човек трябва да се свърже с друг, без да се подава на желанието да се измъкне от изолацията, като стане част от този друг. Той обаче трябва да се научи да изгражда отношения с другия без да го използва като иструмент, защита срещу изолацията.
Човек първо трябва да се отдели от другия, за да срещне изолацията; трябва да е сам, за да изпита самотата. Именно изправянето пред самотата в крайна сметка му позволява да се ангажира с другия дълбоко и смислено.
Получава се един порочен кръг – оставането в изолация може да създаде усещане за независимост и да стане пречка за влизане в междуличностни отношения, но и обратното бягството в нездрави междуличносттни отношения, за да не се остане в усещането за самота и съответно възможността за истински растеж.
? Как взаимоотношенията помагат на човек да излезе от усещането за изолация, след като всеки е сам в съществуването си и могат ли да съществуват междуличностни взаймоотношения, които не са средство за бягство от самотата и изолацията?
- Можете да прочетете в последващата статия.
Използвани източници:
Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
Ерик Фром Изкуството да обичаш, Христо Ботев, 1992
* Всички цитати в статията са от Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
