След година на пандемия, попаднах на прекрасен текст за силата на назоването на болестта от Роло Мей. Днес ви запознавам само с една преспектива какво се случва на несъзнавано ниво, когато човек открие какво му причинява дискомфорт. Разбира се, болестта от Covid-19 има своята специфичност и носи със себе си много страхове породени от неизвестността на лечение и протичане, но си мисля, че всеки от нас минава през същите етапи изброени по-долу независимо дали минава през физическа или психична болка.
Предполагам всеки би могъл да се сети за случей, когато е отишъл при лекар с някоя причиняваща му безпокойствие болест и докторът е произнесъл нейното име. Първо името на болеста, вируса, бактерията, болестния процес, а после въз основа на това име, докторът може и да е направил допълнително изказване за болестта.
В този момент се случва нещо повече от облекчение дали лекарят ще предскаже скорошно оздравяване, или каквото и да било такова.
- Едно от нещата, които се случват е освобождаването от отговорност; всеки пациент се успокоява, когато разполага с авторитета на лекаря, в чийто ръце може да се остави; и получава успокоение за предприетото действие;
- Също така тайнствеността се разбулва и вече има повече яснота за причинителя на – физическия или психичния дискомфорт.
Голяма част от облекчението идва по-скоро от акта на противопоставяне на демоничния свят на болестта чрез използване на имената. Това се превръща в един символ на нов начин на живот.
Роло Мей
Веднъж открил причинителя на страдание и дал му име, човек поема една нова нагласа, за възприятие към болестта. След този момент или сякаш в този момент, човек започва да съгражда нова подредба на своя живот. Това важи независимо дали се отнася за две седмици настинка или дълги години живот с хронична болест. Това може да бъде и откритие по време на терапевтична работа. Вкоренена ревност, зависимост, откриване модел на поведение или друго.
Въпросът не е в количеството време, а в качеството на живота.
Възприятието на човек за себе си се променя и ако превъзмогне болестта, той донякъде ще бъде нов човек.
Това е и една от силите на психотерапевтичната работа, когато човек дълго време е избягвал да погледне и назове личен проблем. Колкото по-дълго е потискан, толкова по-категорично се е завръщал, като болест или симптом или нови и нови подобни неприятни преживявания, отключващи същите чувства и страхове. Ако искате да разберете дали посещение на психотерапевт би ви помогнало – можете да прочете тази статия.
Ето защо назоваването носи частично лечебна сила и заедно с него човек поема отговорност за болестта си или дискомфорта си.
Едва тогава, едва след това може да се наложи да се “бори” с тази болка. Именно след като се случи приемането се отваря пътя за развитие на човешкото разбиране и съчуствие.(Роло Мей)
Важно е да не се забравя, че всеки оздравителен процес – дори въпросът какво следва да прави всеки от нас със своя вирус, когато има обикновенна хрема – е начин за разглеждане и преценяване на самия себе си и собственото тяло във връзка със света. Докато болестта не промени собствената ми представа за мен, аз не ще дестилирам (…) възможността за ново прозрение за себе си и за моите възможности да се осъществя в живота.
Роло Мей
За уроците на болестта можете да очаквате нови публикации, следете в страницата в Facebook.
Използвани източници:
Роло Мей „Любов и воля“. Изток запад, 2019
* Всички цитати в статията са от Роло Мей „Любов и воля“. Изток запад, 2019
