Oсъзнаването на отговорността в ежедневието само по себе си не е синоним на промяна; това е първата стъпка в процеса на промяна. То е избор, които зависи само от индивида. За да се промени, човек трябва първо да поеме отговорност – трябва да се ангажира с някакво действие. Можете да прочете цялата статия тук.
В предишната статия ви разказах какво е отговорността на избора и какво ни спира да поемаме отговорност при взимането на решение и последващо действие. Днес ще ви разкажа за желанието
Желание за промяна
След като човек осъзнае своята отговорност за проблем или ситуация в която е, следва да предприеме отговорно действие в дадена посока. Тази посока зависи от неговите лични желания.
За да има действие в дадена посока, е необходимо човек да е свързан с желанията си. Роло Мей напомня, че не може да има смислено действие без предварително желание. Важно е да се прави разлика между желания и потребности. Потребностите са нужди като глад, жажда, социализация, сигурност. Желанията са напоени със смисъл. Човек не желае сляпо. Желанията, за които говоря тук са желания като: да бъда по самостоятелен, да имам семейство, да съм по-инициативен в работа и други.
Какво спира да човек да желае?
- Има хора, които сякаш са неспособни да желаят. Нямат желания или не се сещат за такива. Това са хора, които не се доверяват на желанията си или ги потискат. Много хора в желанието си да изглеждат силни, решават, че е по-добре да не желаят. Тъй като искането прави човек уязвим или слаб
- Други, сякаш не могат или не искат да чуват желанията си: „Ако никога не искам, никога повече няма да бъда разочарован или отхврълен.“
- Трети очакват, че тези, които се грижат за тях ще могат да разгадаят и изпълнят желанията им вместо тях.
- Четвърти се страхуват, че ако последват желанията си, то човекът, който до този момент се е грижил за тях, ще ги напусне и това е причина да ги потискат. Такива хора несъзнавано смятат, че техните желания биха отблъснали другите хора.
- Има и една друга група от хора – тези, които действат веднага и импулсивно въз основа на всичките си желания.
„Човек, който действа незабавно за реализирането на всеки импулс или прищявка, избягва също толкова успешно желанието, колкото и този, които го задушава или изтласкава желанията.“
- И последната група от хора, са тези, които винаги имат какво да правят, цели, които преследват, активни са,напористи. Но често имат съмнения – дали това е тяхната цел, дали това са техните желания. Тези хора обикновенно са толкова мотивирани да постигат целите си, че чувстват, че нямат нито времето, нито правото да се питат какво искат.
Защо хората имат трудности да желаят?
От изброените по-горе причини, да желаеш означава да чувстваш – да се покажеш слаб или щастлив пред другите. Ето защо неспособността да се изживяват чувствата, води и до неспособност да се желае. Колкото по-осъзнат и способен да изразява чувствата си е човек, толкова по развита е способността му да желае и да има междуличностни отношения.
„Способността на човек да желае автоматично се усилва ако му се помогне да чувства.“
Ървин Д. Ялом
След като дадено желание е преживяно / материализирано и осъзнато, започва процесът на влагане на воля в действие посока изпълнението или задоволяването на това желание, а накарая самата транформация на действието.
Да се мисли в дадена посока само по себе си няма външни последици, макар това да е задължителна част преди действието: например човек може да планира или да мобилизира решимостта си в действие. Действието отвежда човек отвъд самия него; то включва взаймодействие със заобикалящия го физически или междуличностен свят.
Действието включва две страни: действие в дадена посока и отсъствие на действие – например да не се действа по досегашен начин, да не се пряжда, да не се пуши и други.
Преди да започне да действа човек е необходимо да е свързан с желанията си.
Процесът / стъпката между желанието и действието е това, което много от хора подценяват и пропускат. А именно обвързването с усилия и ангажиране – Решението или Изборът.
Тъй като ако човек реши, че иска нещо, но не предприеме действие в тази посока, то това означава, че не е взето истиснко решение. Ако има желание, но няма действие – то значи няма воля.
За взимането на решение и отговорността ви раказах тук, за волята и действието ще ви разкажа в последваща статия. Можете да следите страницата в Facebook, за да научите първи за нея.
Ако имате желание да изследвате вътрешния си свят можете да се запишете на група за личен опит, която започва началото на месец май. Повече – можете да намерите тук.
Използвани източници:
Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
Роло Мей „Любов и воля“. Изток запад, 2019
* Всички цитати в статията са от Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018
