„Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.“
Карл Юнг
Всеки от нас си има своя собствена сянка, която е част от него. Физическа, но и несъзнавана такава. Тя неизлъчно го следва и тихо му напомня за онази част от него, която не може да достигне цял живот.
Това е симовличното значение на сянката. Но тя носи в себе си много повече. В нейния смисъл е заложен архетипа на онази част човека, която той не може приемаме и се опитва да избяга от нея.
Случвало ли ви се е някой да ви каже: “Ами ти си точно като него?” А вие да се ядосате и да започнете да се гневите към смелостта на подобно сравнение?
Това е знак, че някой е настъпил вашата сянка.
За да изляза от асоциативните обяснения, ще го обясня така.
Когато растем, нашите родители, по-късно съучениции и близки приятели, поставят рамки на приемливото и неприемливото поведение, за да сме част от даден социум. Така се ражда една колективна сянка, съдържаща всичко, което неприемливо.
Ние рационално се съгласяваме с тези рамки или не. Ако не се съгласим напускаме даденото общество с културни обособености и намираме такова, което резонира с нашите представи.
Всеки от нас харесва и не харесва определени черти, характеристики и маниери в другите хора. Именно нещата, които не харесваме в другите са част от нашата Сянка. Някои са по далеч и не ни притесняват. Други сме приели и знаем, че в определени ситуации в живота дори и ние ставаме такива и ги използваме.
Но има такива черти, които не можем да приемем и не разбираме в другите. А когато някой ни сравни именно с тях, ние се гневим и не можем да разберем как така са ни приравнили с нашата Сянка. Ето това е Сянката – всичко това, с което личността не желае да се индентифицира. Но именно интегрирането ѝ прави личността цялостен и завършен индивид.
Според Юнг Сянката обобщава всички онези изтласкани съдържания (черти, мисли, поведения), които човек “не желае да бъде”. Тя съдържа много негативни образни, но и много жизнена енергия.
Пътят към цялостната личност, според Юнг, преминава през интегриране съдържанията на Сянката. Само така човек успява да разшири осъзнатата част от личността си и да я приеме.
Как можем да интегрираме сянката?
“Всеки носи сянката си и колкото по малко присъства тя в съзнателния живот на индивида, толкова по силна и тъмна е тя”
Карл Юнг, Психология и Религия, 1938
Изследването своята сянка включва процеси на приемане отделни части от нас, които преди това сме отхвърляли. Неприемането на тези части ни е било нужно, за да се защитим и/или да не бъдем отхвърлени от най-близките.
Процесът на интегриране на сянката включва възможността за себерефлексия.
Един лесен начин за откриване части от нашата сянка е идентифицирането на нещата, които ни дразнят в другите. Замислете се за ситуации или мисли, които ви карат да не се чувствате добре. Когато сте се чувствали засрамени, ядосани, паникьосани, изпитвали сте вина или друга неудобна емоция. Добре да си дадете време да разгледате тези чувства, защото те честно ще осветят именно част от вашата сянка.
Огледайте се в света около вас и дори в тези, които не харесвате, и се пититайте: “Какво от този човек аз виждам в себе си и не приемам?” ,”Мога ли да приема, че и аз някога бих постъпил така или съм искал да постъпвам така?”
Задавайте си въпроси като: “Какво ме провокира да се чувствам по този определен начин?”
Записвайки отговорите на лист хартия би помогнало да видите корена на вашата сянка. Рядко отговорите излизат веднага, но със сигурност ще излязат източниците, които провокират Сянка ви да се прояви.
Втората стъпка след фокусирането върху емоционалния дискомфорт е да забележите има ли повтарящи се модели при общуването ви с другите хора и да изследвате тригерите на вашите емоции. Забележете в отношенията с другите, кои са повтарящите моменти, които събуждат у вас тези емоции и така може да видите какво отключва проявата на Сянката.
Процесът на интегриране и изследване на сянката не е кратък и лесен, но със сигурност говоренето за нещата, които не одобрявате в другите и себе си, би ви довело до пътя на приемането ѝ.
Ето защо е важно да помним, че монетата винаги има две страни и всяка има своя собствена стойност. А сянката не спира да се трансформира докато ние самите се трансформираме. Минавайки през различни опитности и годините, ние интегрираме различни части от нашата сянка, но и развиваме нови такива.
„Това, от което най-много се нуждаеш, ще намериш там, където най-малко искаш да търсиш, но трябва да търсиш целенасочено. Ако те гони, значи си плячка. Ако се изправиш срещу него – можеш да го надскочиш.“
Джордан Питърсън
Ако искате да се запознаете Приказката за Сянката на Ханс Кристиян Андерсен и да видите какво се случва с човек, които започва да изучава сянката си, но не я харесва, можете и да я чуете през Storytel .
