В днешното интервю ще надзърнем в света на коучинга и ще разберем повече за този метод. Как той помага на човек да опознае себе си и да започне да развива своите умения и ресурси, ще ни разкаже Пламен Петров.
Пламен Петров е управляващ партньор в Equinox Partners. С над 20 години опит в управлението на процеси и екипи.
Първият му допир до коучинга е преди 10 години, докато работи в IBM с вътрешната общност от коучове в компанията. Преминал е обученията на The Coaches Training Institute (CTI) в Лондон през 2012-а и Marshall Goldsmith Stakeholders Centered Coaching. През 2014-а стартира заедно с Гергана Петрова 5-месечна програма за обучение в коучинг умения – Intunity Coaches, през която са преминали стотици сертифицирани коучове.
Пламен е обучил хиляди мениджъри в България и чужбина за това как да бъдат по-добри ръководители на екипи, намирайки правилния баланс между грижата към хората и твърдостта към фактите. Той води лидерските програми за развитие на ръководители на екипи в големи международни компании.
Автор е на книгите „Студен душ за мениджъри“ (2019) и „Паркирай егото“ (2020), „Бариери пред промяната“ (2021). Създател на популярния подкаст “Сутрешно предаване за мениджъри с Пламен Петров”, в който представя много теми от мениджърската практика и провокира слушателите да погледнат към себе си и да станат по-добри лидери.
Каква, според твоя опит, най-често е мотивацията на един човек да се обърне към коуч?
Повечето коучинг клиенти, с които аз и моят екип от сертифицирани коучове в Екуинокс Партнърс сме работили през последните 10 години, са хора, които участват в лидерските програми за развитие на мениджърите в тези компании. Личната мотивация за работа с коуч е много индивидуална, но това, което бих казал, че е общото между тези хора, е че те не търсят готови отговори. А са готови да работят с неизвестното и неудобното у себе си. През неутралното и подкрепящо присъствие на своя коуч.
Ролята на психотерапевта е почти същата, можеш ли да ни кажеш какво според теб е различното в ролята на коуча?
Не бих могъл да кажа какви точно са разликите, тъй като не познавам достатъчно добре ролята на психотерапевта. Но мога да отбележа какво е много отчетливо важно за ролята на коуча. Тази роля изисква коучът да подкрепи клиента си да се фокусира изцяло в бъдещето. Няма залитане към миналото. Това донякъде изисква коучинг клиента да погледне към себе си през очите на страничен наблюдател и да види какво иска да постигне напред във времето не само от собствената си перспектива, но и от перспективата на важните за него хора. Коучът има за задача да провокира осъзнаването за желаната дестинация напред във времето и създаване на усещане за собственост върху желаните промени.
Какви хора идват на коучинг сесии? Имат ли общи черти, кои са обединяващите фактори?
В нашата практика това са мениджъри, които управляват екипи или цели компании. Общото нещо за тези хора е, че те приемат, че техните екипи са техни огледала. Тези мениджъри се фокусират да подобрят нещо у себе си, за да видят подобрение в екипа си. Например, ако в екипите има неефективна комуникация, тези мениджъри търсят отговора на един от най-честите въпроси, който им задаваме: „Какъв е твоят „принос“ към възникването на проблема с неефективна комуникация в екипа ти?“. Този въпрос има ефекта на студен душ.
Някои мениджъри се стряскат и бягат от него. Други остават с болезненото усещане, че действително „допринасят“ към неефективната комуникация и оттам правят промени. Примерно, започват да задават по-ясни цели. Започват да приоритизират екипните задачи по-добре. Така дават възможност на хората си да фокусират времето и енергията върху важните неща. Вместо да се изтощават от псевдозаетост. Но промяната стартира от мениджърите и техните осъзнавания за това как „помагат“ на екипните проблеми да съществуват. Всички хронични проблеми в екипите съществуват с хроничното (без)действие на техните мениджъри. Проблем в представянето на екипа означава, че има проблем в управлението на екипа. Нищо повече.
Много хора се обръщат към коучинга, за да се научат бързо и лесно на нови умения. Това подходяща нагласа ли е?
Не съвсем. Уменията се развиват най-добре с практика. Не с коучинг. Самата нагласа за „бързо и лесно“ е малко подвеждаща. Ако човек иска да вижда бързи резултати от труда си, най-добре е да почне да мие чинии. Там резултатите са бързи и лесни. Но ако иска да бъде добър в някакво умение, трябва още отначало да е готов на това, че ще стане бавно и трудно. С много практика, отдаденост, дисциплина, постоянство, яснота и наслаждаване на момента. Трябва да се стартира с последното от предишното изречение.
Можем ли да разчитаме на коучинга като средство за решаване на всичките ни проблеми?
Не. Може да разчитаме на коучинга като едно от многото средства за отлагане на всичките ни проблеми. Не за разрешаването им. Истинското им разрешаване става в усамотение. С искрено вглеждане в себе си и търсене на истината.
Коучингът е обикновено полезен за прекалено действащите мениджъри да намалят темпото и да се замислят. А за прекалено мислещите мениджъри – да увеличат скоростта и да се задействат. Това е.
Ако един човек съзнателно си е поставил за цел да опознае себе си – как отиването при коуч би му помогнало?
С искрено и до болка силно желание да разбере истината за себе си. Такава болка, каквато изпитваме, когато сме останали без въздух. Ако желанието за опознаване е равно на желанието за дишане, тогава опознаването ще се случи. Ако няма такова искрено желание, тогава коучингът се превръща в чисто пилеене на време и самозалъгване. И в крайна сметка – като в предишния въпрос – превръща се в идеално средство за отлагане на проблемите, защото създава псевдоусещане за „работа“ върху себе си.
Как точно работи коучингът?
Работи с два основни елемента. Провокиране на осъзнатост + ангажимент за действие. Всяка коучинг сесия съдържа тези два елемента. Независимо какво е конкретното съдържание, цели и контекст. Истината е, че най-големият лъжец в нашия живот, е човекът, когото виждаме в огледалото всеки ден. Не другите. Поемаме ангажимент на първи януари за амбициозни лични цели и до 15-и януари вече изоставаме в изпълнението. Много е лесно да се извиним пред себе си. Малко по-трудно е да се извиним пред някой друг. Именно тази отчетност към нашия коуч ни помага да развием най-важната отчетност в живота си. Тази към себе си.
В края на едно успешно коучинг взаимоотношение, отчетността към коуча вече е допринесла за по-устойчива себеотчетност. Тази себеотчетност води до постепенно придвижване към важните неща. Но най-важните неща, всъщност не са неща.
Какво ти дава методът на теб лично?
Лично на мен ми дава студен душ, който ме поддържа в добро здраве. Помага ми да си паркирам егото. Помага ми да си видя вътрешните бариери и ограничения. Помага ми да разгранича важното от спешното. Помага ми в ежедневния маратон от спринтове.
Ако искате да разберете повече за коучинга и да опитате и вие, можете да разгледате сайта на Equinox Partners.
Следващата събота ще ви срещна с Красимира Бонева, която ще ви запознае с асоциативните ОХ-карти и как всеки може да ги използва като инструмент за себепознание. За да сте от първите, които ще прочетат интервюто, следете страницата във Facebook.
Ако искате да се запознаете с останалите методи за себеопознаване – можете да го направите тук.
Редактор: Йоанна Димитрова
