Взаимотношения

В предишната статия разгледахме какви са основите за създаване на едни отношения и грешните мотиви за влизане в такива. Днес ще ви представя заключенията на Ялом за характериските на зрялото и свободно от потребност взаимоотношение.

Преди това ми се иска да ви представя няколко не правилни подхода, с който човек влиза във взаимоотношения, за да избяга от тревожността на екзестенциалната изолация. Повече за нея можете да прочетете тук.

• Съществуване в очите на другите

  – „Аз не същесвувам, когато съм сам“, или както Луис Карол в „Алиса в огледалния свят“ изразява чудесно: „Аз съществувам само докато другите мислят за мен“.  Търсейки любов като средство за бягство от чувството за изолация и празнота, много хора влизат във взаимоотношения вярвайки, че съществуват, доколкото са обект в съзнанието на другия. Такива взаимоотношения се провалят защото във времето другият се уморява да утвърждава същестуването му. Такива хора никога не се чувстват достатъчно познавани, изцяло прегърнати, защото те изграждат отношения само с една част от себе си.
  За да не бъде сам един човек той превръща другя в инструмент за бягството му от самотата. Не рядко двама души изпълняват един за друг именно тази функция и този тип отношения изглеждат привидно стабилни, но те са задушаващи растежа, тъй като всеки партньор е ползван и познаван само частнично от другия.

• Сливане

  – Много често, за да се избяга от стаха от самота хората приемат вярването „Аз не съм сам, аз съм част от другите“.  Тези отношения много често се определят като зависими такива. Човек слива своите желания и нужди с другия и така изгубва своята автентичност, за да не бъде отхвърлен и оставен сам.

• Секс и изолация
  

– Сексът може да служи като средство за изтласкване на тревожността. Тъй като следвайки и търсейки преживяването, което сексът носи – предполага силна, но временна отмора на самотния човек. Временна, защото това не е свързаност, а само карикатура на взаимоотношение. Компулсивният секс нарушава всички правила на истинска грижовност и любов. Човекът използва другия като инстумент. Той се свързва само с част от него.
Да се свързваш по този начин, означава, че формираш отношение (при това колкото по-бързо толкова по-добре), за да правиш секс, а не обратната ситуация – да правиш секс като проявление на по-дълбоко взаимоотношение.

• Други форми на зле осъществено взаимоотношение
  – Много често човек се опитва да избяга от болката на екзестенциалната изолация по разлини начини: „смекчаване“ границите си и се опитва да се слее с другия; взема нещо от него, което да го кара да се чувства по-голям, по-силен.

Общото между тях е, че човек не е с другия.

А ето и кои са 8-те характериски според Ървин Ялом за едни истински взаимоотношения:

1. Да обичаш другия, означава да изграждаш отношения по неегоистичен начин: човек се отказва от осъзнаването на собствения Аз и от опасенията си; изгражда отношения без всеобхватната мисъл: „Какво мисли той за мен?“ или “ Какво ще ми даде това отношение?“  Той не търси похвала, възхищение, сексуално освобождаване, власт, пари. Изгражда отношения в момента единствено с другия; няма нужда да има трета страна – действителна или въображаема, която да наблюдава срещата. С други думи човек трябва да изгражда отношения с цялото си същество: ако част от него е другаде, например изучава ефекта, който това взаимоотношение ще има върху трети човек.
2. Да обичаш друг, означава да познаваш и преживяваш другия колкото се може по-цялостно. Такъв човек е свободен да преживява всички части на другия, а не само частта, която изпълнява някаква практическа цел. Той се разпостира върху другия, признавайки го за чувстващо същество, което също си е изградило свят за себе си.
3. Да обичаш другия, означава да се интересуваш от битието и растежа на другия. Дори това да означава той да преживява усещане за самота понякога. С познанието, което човек получава слушайки истински, човек се заема да помогне на другия да бъде цялостно жив в момента на срещата.
4. Любовта е активна. Зрялата любов е да обичаш, а не да бъдеш обичан. Човек дава любов на другия, а не „хлътва“ в него.
5. Любовта е начин на съществуване в света; тя не е ексклузивна, убягваща магическа връзка с един конктерен човек.
6. Зрялата любов произтича от собственото богатсво, а не от бедността, от растежа (възможността да се остане в усещането за изолация и самота), а не от нуждата. Човек не обича, защото има нужда другият да съществува, да е цял, да избяга от смазващата самота. Човек, който обича зряло, е задоволил тези потребности в други моменти. Миналото обичане е източник на сила; днешното обичане е резултат от тази сила.
7. Любовта е взаимна. Доколкото истински „се обръща към другия“, човек е променен. Доколкото води другия към живот, става по-цялостно жив.
8. Зрялата любов не е лишена от награди. Човек е променен, обогатен, осъществен, екзестенциалната му самота е облекчена. Чрез любовта той е обгрижен.

Използвани източници:

Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018

Ерик Фром, Изкуството да обичаш, Христо Ботев, 1992

* Всички цитати в статията са от Ървин Д. Ялом, „Екзестенциална психология“, ИК Колибри, 2018

+2