Психично здраве при мъжете – има ли разлика, ако да – къде?
Част 1
Терапия произлиза от гръцката дума θεραπεία (терапея), което означава “да внимаваш, да слушаш”, а ψυχή (психи) е гръцката дума за “душа”. И така, психотерапията означава да обръщаш внимание или да слушаш душата.
Последните две десетилетия в България все повече хора се обръщат към психотерапия и търсят помощ при спавяне с трудни въпроси. Повече за темата с какво се занимава психотерапията може да прочетете тук.
Днес фокусът ни ще бъде върху това каква е разликата, когато говорим за психично здраве при мъже и при жени.
Джеймс Холис е психоаналитик, който е един от последователите на Юнг и се занимава с мъжко психично здраве и несъзнаваната тъмна страна на всеки от нас. Таз и година излезе от печат предпоследната му книга – Счупеното огледало. Ползвайки я като отправна точна, ми се иска да ви запозная с някои от неговите виждания за пречките, които стоят между мъжете и психотерапията.
Където има слушане, има и говорене. Жените са асоциирани с говоренето, а мъжете – със слушането или пък с не-слушането и проблемите, които изхождат от там. Може би това е и една несъзнавана причина, която подбужда жените да са по-често срещаните клиенти в кабинета на психотерапевта. Те са по- свързани с нуждата да изговорят и да мислят проблемите, които са вътре в тях, въпреки страховете и срама.
Когато помолим човек да направи нещо и той се съпротивлява, едно е сигурно – колкото по голяма е съпротивата, толкова по-голям е страхът. Ако попитате един мъж директно “Защо не би отишъл на психотерапия и какви страхове имаш?”, много вероятно е отговорът да е: “Мъжете не говорят за тези работи.”
Мъжете са възпитавани да крият чувствата си, а това е основано на стари вярвания и страхове. Нека разгледаме по-подробно какви са тези вярвания:
Кои са те?
1.Ограничаващи ролеви вярвания
Мъжете, подобно на жените, са подложени на социални роли, които често ги ограничават. Докато жените активно поставят под въпрос тези роли, мъжете са по-бавни в реакциите си. Страхът от загуба на „мъжественост“ ги възпира да предизвикват стереотипите.
2. Животът на мъжете се ръководи основно от страха
Вече хиляди години основната задача на мъжете е била да скрият, отрекат и отклонят основните си страхове с погрешното убеждание, че ако не се страхуват от огромните предизвикателства и постоянните опасени я отностно личната им способност или неспособност, то значи са Мъже. Смелостта не е липсата на страх, а да действаш в лицето на страха така, както животът изисква.
3. Влиянието на жените.
Мъжете са свързани с жени от раждането си и ранните им отношения са важни. Обаче, когато пораснат, често нямат мъжки модели, от които да учат. Този дефицит може да доведе до затруднения в общуването и справянето с емоции.
При жените моделът за поддражение бил присъстващ. Докато мъжете са били на войни или са се занимавали със земеделие, жените са били вкъщи с децата и са въртяли къщата. Така жените по лесно приемат социалните роли и се научават, че да се говори е полезно, да слушаш също.
4. Мъжете имат негласен заговор да пазят мълчание.
До времето, в което едно момче стане на пет – шест, то научава, че да изрязява чувствата си, да плаче или да показва какво се случва вътре в него, е рисковано начинание. Страхът от осмиване или отхвърляне ги принуждава да мълчат, което в крайна сметка им пречи да осъзнаят и изразят емоциите си. С времето да си държи устата затворворена с такава сила означава и да държи ума си затворен, и той често губи връзка с това, к оето чувства по каквато и да е тема. Така че когато каже: “Не знам, все ми е тая какво ще правим”, той обикновено наистина може и да го мисли, защото е загубил вътрешния си компас.
Останалите четири вярвания, които засилват съпротивата на мъжете да се погрижат за психичното си здраве, ще разгледаме в част 2.
Използван източник:
Джеймс Холис, Счупеното огледало, Артграф, 2024
