Психично здраве при мъжете – има ли разлика, ако да – къде?
Част 2
Социалните роли, които ни се дават от самото раждане, оформят начина, по който ние се справяме със света и предизвикателствата. Ето как и справянето и поддържането на психичното здраве е различно при мъжете и жените.
В днешния текст ще разгледаме вярванията, които пречат на мъжете да се грижат за психичното си здраве според Джеймс Холис. Преди да продължим към последните три ми се иска да отбележа, че всяка една от тези тайни вярвания – осъзнати или не – изисква работа, мислене, споделяне. Ето как в един терапевтичен процес може да се мислят и как влияят на другите избори в живота ни.
Може да си припомните първите 4 вярвания в част 1 – тук.
А сега кои са другите вярвания:
5. Необходимостта за отделяне от майката
Взаимоотношенията между майка и син са силни, но те също така създават вътрешен конфликт. За да станат независими, мъжете често трябва да преминат през болезнен процес на отделяне. Да се отделиш означава да оставиш другия сам и да продължиш без него. Нашите предци са създавали ритуали, за да помогнат на мъжете в този преход. Истински важните неща изискват усилия и понякога страдание. Така, за да порастне един мъж, той трябва да “бъде ранен” както казва Джеймс Холис. Ако искаш нещо, трябва да го заплатиш с труд, с посвещението си, понякога със страданието си. Истински значимите неща преобразяват това страдание в смисъл.
6. Насилие в живота на мъжете:
Мъжете често изпитват насилие върху душите си заради строгите социални очаквания. Тази рамка ги ограничава и ги принуждава да потискат емоциите си, което може да доведе до агресивно поведение. Момчетата днес не искат да пораснат като бащите си. Младите мъже искат да избягат от старите модели на поведение, но и отлагат порастването. А вместо това често се обръщат към вредни навици, за да „излекуват“ душите си.
7. Копнеж по бащата
Мъжете често носят дълбок копнеж за бащински напътствия. Много от тях са деца на бащи, които сами не са имали необходимото наставление. Мъжете също могат да обичат, да се грижат, да учат, да напътстват синовете си, но много малко от тях са способни да го направят, защото и те са деца на бащите си. Когато мъжете изразят емоции по време на терапия, често се чувстват виновни, сякаш са направили нещо грешно. И действително са го направили – нарушили са кодекса на мълчанието. (Вярване 4)
8. Вътрешна работа
За да се излекуват, мъжете трябва да активират онези аспекти от себе си, които не са получили отвън. Жените не могат да поправят тази ситуация.Само мъжете могат да го направят и все повече мъже го осъзнават като стават по-добри партньори и бащи. Все повече мъже разпознават нуждата от мъжко приятелство, мъжка любов и нещо по-добро от състезанието, в което никой не печели и което сме наследили. Все повече мъже разбират, че да говорят за това в терапия или с други мъже, не е признак на слабост, а смелост и първата стъпка към свобода.
Какво можем да заключим от този кратък преглед на мъжката обусловеност?
Жените като цяло се чувстват по-комфортно да споделят трудностите си с други жени, отколкото мъжете с когото и да било . Страхът, че някой може да използва слабостите им срещу тях, е основна причина за това.
Затова отделянето на време за психично здраве е различно за мъжете и жените. Мъжете често изпитват страх и трудности и когато решат да потърсят помощ, обикновено е в момент на голямо напрежение или за да угодят на друг.
Използван източник:
Джеймс Холис, Счупеното огледало, Артграф, 2024
