Психично здраве на работното място – Що е то?
Ако потърсите термина “психично здраве” в интернет ще намерите много определения от различни източници. Бих отделила като най-важни следните три думи: благополучие, комфорт, равновесие.
Преди да се фокусирам върху това какво е специфичното на поддържането на здравето на работното място, ми се иска да се спра и на определението, което Световната здравна организация дава за хора, които имат добро психично здраве:
“Хора, които имат добро емоционално здраве притежават добър вътрешен баланс, способни са да се справят с трудности и предизвикателства, да градят силни и здрави взаимоотношения и да се възстановяват от спънките и временните неуспехи.”*
Ако останем за момент в това определение, лесно можем да заключим, че това е перфектното състояние – състоянието, в което човек винаги се справя успешно с ежедневните задачи и изненади. За съжаление, в реалността тази перфектна форма е по-скоро рядкост и често балансът е повече в едната или другата посока.
В ежедневието си ние влизаме в различни роли – на приятели, колеги, шефове, клиенти, съпрузи, деца, родители. За да можем да се справяме с изискванията на тези роли, всяка една от тях изисква да притежаваме различни умения – технически, емоционални, социални.
Повече за това как да балансираме между отделните роли, ще разгледам в последваща статия. Тук фокусът ще бъде само върху работната роля.
Работната роля е най-често използваната и стоим в нея най-дълго в ежедневието ни сравнение с другите. Когато се запознаем с някого, той не ни пита „Кой си ти?“, а пита – „Какво работиш?“. Така от много ранен етап на съзряване и встъпване в света на възрастните, ние се научаваме да се идентифицираме с ролята на работещ човек. Начинът, по който се чувстваме в тази роля, е много важен за нашата идентичност и за цялостното ни себеусещане.
Какво става обаче, когато отидем на работа?
Всички знаем, че на работа не е като да си вкъщи. У дома човек има удобства и комфорт, може да избягва отговорности и външни хора, да следва свой собствен ритъм на ежедневие. На работа се налага да се справя с очаквания, задачи, други колеги, клиенти, проекти, шефове и още, и още.
Всичко това води да огромен обем от малки неудобства, които, сложени едно до друго, първо ни отдалечават от естествения ни ритъм на почивка, а впоследствие ни вкарват в състояние на стрес. Естествено е, като човешки същества, ние да искаме да се представяме добре, да сме справящи се. Нерядко обаче се появяват нови задачи, нови срещи, нови проекти. Така преживаването за свършена работа, както и времето за заслужена почивка, отива най-отдолу в списъка с приоритети, тъй като ние непрестанно го променяме.
Така балансът изчезва или е отложен за…. по-късно. Когато това продължи твърде дълго, желанието ни да се реализираме, започва да намалява и настъпва апатия. Ние като хора имаме нужда да се свързваме с това, което се случва около нас – с другите, с местата на които сме, с новите тенденции, с новините. Ако в нас настъпи апатия поради едни безкрайни списъци, които не свършват или не са успешно изпълнени, не остава енергия и желание за една от най-важните ни потребности. А задоволяването ѝ носи преживяването за справяне в живота. ( Това води до професионално прегаряне – повече за симптомите може да видите тук)
Ето как опитвайки се да бъде успешни и справящи се на работа несъзнателно отделяме много голям процент от собственото си себеусещане на работната роля. Именно така обаче рискът да се почувстваме несправящи се изцяло в живота, става много голям. За да можем да поддържаме психичното си здраве на работа е важно:
- Да не слагаме всички яйца в една кошница. Конкретно в работната ни работа – да сме съзнателни в отделянето на работната роля от другите важни за живота ни роли. Това означава да търсим начини да виждаме удовлетвореност и от другите си роли. Има различни трикове за „влизане и излизане от роли“ (повече за тях – в статията за ролите);
- Да споделяме с други колеги успехите и провалите си и да си търсим обратн а връзка;
- Да благодарим за добруването си на работа и да се опитваме да комуникираме, когато нещо ни идва в повече с работодателя, колегата, клиента.
И не на последно място – да си напомняме за вторичните ползи от работната роля. Освен сигурност и стабилност, тя носи и усещане за структура, рутина, свързаност с други колеги, положителни взаимоотношения, чувство за мисия и постижения.
