Днес ви предлагам своите отговори на въпросите, които задавах на професионалисти от различни течения. Днес от ролята на психотерапевт ще ви споделя моята гледна точка относно това как психотерапията помага.
Грижата за психичното здраве е подценявана и пренебрегвана от години – най-вече заради малкото отговори, които даваше допреди по-малко от век. Последните години все повече изследвания доказаха връзката между грижата за психиката и физическото здраве. Да бъдем съзнателни за ежедневните си избори и да знаем как да запазим психиката си цяла, независимо от това какво се случва в реалността, е нещо, на което никой не ни учи в училище.
В психотерапевтичната ми практика в много от случаите с мои клиенти се стига до моменти, когато търсим и ползваме ресурси при затвърждаване на себеидентификацията. Тогава човек започва да се вглежда по нов начин към себе си и да се опознава.
Ако не ме познавате и искате да разберете за професионалния ми път, можете да го направите от тук.
Каква, според твоя опит, най-често е мотивацията на един човек да се обърне към психотерапията?
Хората, които идват на консултация или започват терапия, обикновено са стигнали до етап в живота си, когато не могат да разрешат проблемите, които имат, и да се освободят от страданията си по друг начин. Опитвали са с познати модели за справяне като избягане на проблема, отричане, прехвърляне отговорността върху друг или оправдания като: “просто няма решение”. Голяма част от мотивацията им да започнат терапия и да останат в нея въпреки неудобните и трудни моменти, е желанието да успеят да разберат себе си и начина, по който взаймодействат със света около тях. Друга мотивация често е желанието за вътрешна промяна.
Какви хора посещават психотерапевтичния кабинет? Имат ли общи черти, кои са обединяващите фактори?
Един обединяващ фактор е усещането за неизбежност. Нещо в живота им се е случило и те не са успели да се справят по друг начин. Има и хора, които са чели и са се запознали с метода и ползите му за подобряване на психичното здраве и справяне със стреса в ежедневието.
Общото, което намирам при всички, е желанието да търсят и да си задават въпроси. Необходимостта да намерят своята истина за действията и желанията си и да се опитат да я интегрират по по-автентичен начин в живота си.
Mного хора се обръщат към психотерапията, когато са се скарали с близък или пък искат да намерят правилния път в живота си. Това подходяща нагласа ли е?
Всяка една нагласа, която е в посока по-съзнателен начин на живот и е искрена, би дала мотивация на човек да влезе в процеса на психотерапия. Близките ни са нашият свят, на който ние разчитаме и сред които сме най-истински. За да можем да присъстваме автентично в живота си и да сме спокойни със своите избори (било то в личен или професионален план), е важно да се приемаме такива, каквито сме. За да стане това, трябва да се научим да приемаме слабостите си и да знаем как да развиваме силните си качества. Психотерапията помага да се намери пътя към тези закърнели, но истински ресурси и да се погледне на проблема право в очи, дори това да означава да се изправиш срещу страховете си и да останеш насаме с тях. Да напуснеш отношения, които те държат зависим от другия. Да поставиш граници, които не биха били удобни или пък да преглътнеш гордостта си. Да се научиш да се приемаш с всичките си хубави и нехубави черти и емоции. Да видиш, че няма как всичко да е наред по всяко време. За хората, търсещи перфекционизъм, това е един от най-трудните уроци за приемане – отриването на красотата в несъвършенството и силата да пуснеш контрола и да бъдеш уязвим за света около себе си.
Можем ли да разчитаме на психотерапията като средство за решаване на всичките ни проблеми?
Да разрешим всичките си проблеми не е реалистично. Животът е низ от случвания и преживявания. Със сигурност психотерапията помага на човек да бъде много по-спокоен със случващото се в живота му. Много по-приемащ. В процеса на терапия човек се научава да се слуша, да разделя чуждите нужди от своите, да приема трудните ситуации и да почита емоциите си, като им дава пространство да присъстват в живота му. Целият този процес накрая помага на клиента да изгради една стабилна вътрешна мотивация за справяне с предизвикателствата в живота – заради своето собствено добруване и за да има възможност да изгради пълноценни взаимоотношения с хората около него.
Това, на което можем да разчитаме при терапията е, че тя ни помага да израстваме, докато преминаваме през живота.
Ако един човек съзнателно си е поставил за цел да опознае себе си – как психотерапията би му помогнала?
Помага, служейки му като огледало, което показва всяка част от него такава, каквато е. А психотерапевтът е там, за да го подкрепя по пътя на опознаването и когато е най-страшно и най-срамно да му покаже, че това също е част от живота и няма нищо, което да не може да бъде прието в прегръдката на грижата към индивида.
Как точно работи психотерапията?
Връзката между терапевт и клиент е единствена по рода си. Тя няма аналог с останалите отношения, които ние изгражаме в живота си. Именно през нея и доверието, което се изгражда в процеса на терапията, клиентът се научава да чува и разбира повече себе си. Терапевтът е там, за да го насочва и да осветлява пътя към него, да го подкрепя и да му помага да разбере съзнаваните и несъзнаваните си мотиви, до които е готов да се докосне.
Какво ти дава психотерапията на теб лично?
Дълбочина на присъствието, възможността да се свързвам по-дълбоко със себе си и близките си. Психотерапията като професия за мен е вдъхновение и надежда, че можем да бъдем по-съзнателни и истински в ежедневието си . Можем да се свързваме автентично без маски, без роли, без предразсъдъци и без очаквания, с доверие в нас като общество.
Това беше от мен за днес. Ако искате да се запознаете и с други методи, които ни помагат по-пътя на себепознанието, можете да го направите тук. 🙂
Следващата събота ще се запознаем с метода на коучинга и кога и как можем да се обърнем към него, за да опознаем повече себе си.
Следете страницата в Facebook, за да научавате първи за нови публикации и предстоящи събития.
Редактор: Йоанна Димитрова
