Как терапията помага?
Част 1
За да стигнем до отговора на този въпрос, искам да се сетите за тежка ситуация в живота ви. Ситуацията може да е била тежка само за вас по ваш си начин. Това е момент или поредица от такива, който ви носи неприятни усещания, а вие не знаете как да преодолеете.
Когато това се случи, най-често първо разказваме на приятел за преживяванията си. Често той в опит да ни разбере ни задава все повече и повече въпроси. Първоначално дори леко раздразнени се стараем да отговорим с надеждата да се случи споделяне и да усетим съпричастност. Понякога човекът отсреща ни чува и разбира.
Но има случай, когато това не се случва и човекът, на когото сме доверили болката си не ни разбира. Тогава той ни казва, че не вижда причина да се чувствате така и дава съвет от рода: „И това ще мине. Не дей да задълбаваш толкова. Много го мислиш.“
Накрая се чувствате фурстрирани, самотени и не разбрани. Прибирате се с тъгата си и купища други преживявания съпроводени от събитията в живота ви и си сипвате една чаша, две чаши. И така….минава….но за кратко.
Преживяванията са си там и на следващият ден, проблемната ситуация също. Решение няма, а вие се чувствате безсилни и неразбрани.
Тук идва моментът, в който решавате да игнориране случващото се и да запишете спорт, йога, медитация, да заминете на далечен остров, да напуснете работа или отношения. Но това е само заобикаляне на вече съществуващият проблем, който тихичко стои запушен под всички видове познати ресурси за избягването му.
След време почват да се появяват и подсказки, че този проблем /конфликт / ситуация не е разрешен. Подсказките могат да бъдат болест, неразположение, тревожности, ниска енергия, нежелание за случване на неща в живота, депресия и купища други сигнали. Всичко това е само с една цел – да дадете пространство на преживяванията и чувствата си.
Ние сме съвкупност както от хубавини, така и от неприятни преживявания. За жалост от малки сме учени – че не е добре да викаме (не е добре да си ядосан), не е добре да плачем (не е добре да сме тъжни), не е хубаво да не правим нищо. Но това са все чувства, които са част от живота и от нас. Защо тогава не им позволим да минат през нас?
Когато сме щастливи и изпитваме еуфория при получване на подарък, това е кратък момент, които отминава и ние сме пак същите. По същият начин – да си позволиш да изпиташ “не добро чувство’‘ няма да те разруши. Особено ако има с кого да го споделиш.
Ето кога е добре да се потърси към психотерапевт. Именно при една такава среща вие ще имате пространство да бъдете себе си, да изразите емоциите си и заедно с терапевта да намерите изход от ситуацията, която ви е довела до там. С помощта на ежеседмични срещи вие ще се научите да виждате и развивате скрити и позабравени ресурси в себе си, за да се справяте с нови или стари ситуации в живота си.
Да потърсиш помощ при терапевт не е срамно, не е и страшно. Но изисква кураж и постоянство. Защо ли?
Защото, само след като се престрашите да пуснете неприятните чувства и емоции да излязат в една защитена среда – кабинета на терапевта; и видите, че вие сте цял след това, тогава минава.
С подкрепата на терапевта ще откриете и как да се справяте при повторни случки или преживявания в бъдеще. Ще се научите да бъдете по осъзнат и по смел в изразяването им.
Процеса не е кратък, но е лечебен. Светът става по-цветен, заедно и с тъмните му нюанси.
Ако имаш нужда от помощ – запиши своят час за консултация още днес.
