Как да целеполагаме здравословно?
Как да целеполагаме здравословно?
Последните години все повече компании започнаха да прилагат принципа на общо и индивидуално целеполагане. Ето как сега една от първите асоцииации на думата “целеполагане” е свързана с онази “one-to-one” среща с някого от екипа и поставянето на нови цели в работен план за идното тримесечие или пък година. Друга асоциациия на думата е тази с личните цели, които си поставяме в началото на всяка година, а към края ѝ неслучването им ни пуска по пързалката на самосъжалението.
Целеполагането има както положителни, така и отрицателни ефекти в ърху психиката в зависимост от начина, по който се подхожда към процеса и самите цели. Едни от най-известните методи за поставяне на цели са тези като: SMART целеполагането, награждаването след постигане, преразглеждане на целите и други.
Здравословното целеполагане означава поставяне на цели, които са постижими, балансирани и съобразени с нашите ценности и възможности, без да предизвикват прекомерен стрес или напрежение. Преди две седмици си говорихме за поддържането на психичното здраве на работното място и как може в стремежа си да сме успешни да го пренебрегнем.
Нека първо видим кои са отрицателните ефекти на целеполагането върху психиката:
- Стрес и тревожност:
- Прекалено амбициозните или нереалистични цели могат да предизвикат стрес и напрежение. Натискът да се постигнат тези цели може да доведе до хронична тревожност и умора. За да може да се предотврати това е важно да не си поставяме цели на базата на успеха на други хора, а на собствения си опит и колкото и клиширано да звучи – “да не се сравняваме”
- Страхът от провал или неуспех също може да причини високо ниво на стрес, особено ако човек възприема целта като нещо, което задължително трябва да постигне. Ето защо е важно когато човек си поставя цели мотивацията му да е в по-голяма степен – нуждата от нова опитност, а не титла или milestone.
2. Синдром на прегарянето (бърнаут):
- Фокусът върху прекалено много цели или прекалено интензивната работа по постигането им може да доведе до емоционално и физическо прегаряне.
- Липсата на почивка и балансиран подход води до изтощение и загуба на интерес към поставените цели. Когато се стремим да се развиваме много често подценяваме нуждата от почивка. Както казват учителите – по един начин можеш да посрещнеш кризата ако преди това си си позволил да починеш и по много по различен ако не си си позволявал да почиваш месеци наред.
- Ниско самочувствие и самокритика:
- Ако човек не успява да постигне поставените цели, това може да доведе до разочарование и усещане за провал. Непрекъснатите неуспехи могат да понижат самочувствието и да засилят самокритиката.
- Хората, които са перфекционисти, могат да се самообвиняват и да изпитват чувство на вина, ако не постигат целите си по начина, по който са си представяли. Ето защо е важно първо да можем да се приемем такива каквито се в началото на пътя и да сме ок, ако след известно време все още сме там поради различни причини.
- Обсебеност и загуба на баланс:
- В определени случаи прекаленото фокусиране върху една или няколко цели може да доведе до загуба на баланс в живота, пренебрегване на други важни аспекти като социални връзки, здраве и свободно време.
- Тази обсебеност с постигането на определен резултат може да доведе до изолиране и дори до психически разстройства като обсесивно-компулсивно поведение.
Това са само част от негативите на целеполагането особено когато не е направено по автентичен и осъзнат начин.
Нека видим сега какво може да ни помогне да използваме целеполагането здравословно?
- Поставяне на реалистични и близки до вас цели: Избирайте цели, които са постижими и съобразени с вашите възможности и ресурси. Важно е целите ви да отразяват това, което е наистина значимо за вас, а не да следвате тенденции или очаквания на другите. Така ще поддържате мотивацията си и ще се чувствате удовлетворени от постигнатото.
- Разделяне на цели на подцели: Разбиването на големи цели на по-малки и краткосрочни задачи намалява усещането за натиск. Бъдете готови да адаптирате целите си, ако обстоятелствата се променят или ако откриете, че дадена цел не ви носи очакваното удовлетворение.
- Гъвкавост: Ако една цел се окаже неефективна или прекалено стресираща, готовността за преразглеждане и адаптиране е ключова. Преразглеждайте редовно напредъка си и се запитайте дали целите все още са релевантни и постижими.
- Поддържане на баланс: Уверете се, че целите ви не доминират изцяло живота ви, а позволяват баланс между работа, личен живот и свободно време.Бъдете мили и състрадателни към себе си, когато нещата не вървят по план. Разрешете си да правите промени и да се адаптирате към новите условия, без да се самообвинявате.
Целеполагането може да бъде мощен инструмент за личностно развитие, когато се прилага разумно и с внимание към психическото и емоционалното здраве. Ако имате нужда от преоценка на целите или пък помощ, може да се обърнете към мен и да направим консултация.