Проектът за себепознание е с цел запознаване с различните методи и инструменти, които човек може да срещне и използва през живота си, но някак за мен е важно да включа и един друг, винаги на разположение, източник – художествената литература.
Избрах да задам въпросите от проекта и на моята близка приятелка и редактор – Йоанна Димитрова, за да си поговорим за книгите, техния смисъл и роля в живота на човек.
Радвам се, че тя прие поканата за това интервю, за да мога да споделя с вас и нейната инициатива “Говорим си за книги ТУК”. А ето и какво разказа тя.
Разкажи за себе си – с какво се занимаваш, как се роди идеята за инициативата “Говорим си за книги ТУК”?
Аз съм социален работник, пътешественик-изследовател, обучител на деца и четящ човек.
Обединявайки тези и други свои „роли“, каквито всички имаме повече от една, исках да намеря тази форма, която да ми носи удовлетворение и платформата, през която да обменям с други хора, за да се обогатяваме взаимно. Така се роди идеята с простото име „Говорим си за книги ТУК“, която Национален фонд Култура подкрепи – щанд с книги, на който си говорим за книги, но те не се продават. Целта ми е чрез серия от инициативи, провеждани в градска среда, да се насочи вниманието към съдържанието на книгите, от една страна, но и към изкуството на разговора, от друга. Идеята е чрез ненатрапчив, но провокативен подход да се постави литературата, особено художествената литература, в градска среда. Провокацията се състои в това, че литературата е извадена от институцията на библиотеката, училището, читалището, културния дом. И когато се осмелих да застана с един щанд насред парк или площад, излезе, че е възможно (и важно) да се разговаря неформално за книги, както хората разговарят на всяка друга тема с познати и непознати. В съвременното европейско общество това е по-скоро нетипично занимание, а за българското то е втори път важно, предвид резултатите от изследванията за функционална грамотност последните години. А на практика досега не съм виждала човек, който да не е свързан поне с приказките. Най-общо казано, струва ми се, че някъде се е изгубила очевидната връзка, че в книгите има написани думи, които идват от хора. Както и умението да се разговаря за книги – да кажем какво ни е впечатлило в тази книга, в този герой, какво ние сме разбрали от нея, за какво сме се сетили. Вместо стандартни думи и определения, които не носят информация като „накара ме да се замисля“, „страхотно“, „прекрасно“ и т. н.
Каква, според твоя опит, най-често е мотивацията на един човек да се обърне към литературата?
Аз се надявам да не сме стигнали точката, в която хората да се обръщат в някаква по-осъзната възраст към художествената литература, а да говорим все пак за „завръщане“. Ние познаваме това изкуство отпреди да се научим да четем, просто често не под това име – знаем приказки, истории, които са ни разказвани, някои от детските ни игри пък са форма на драматургия, днес биха го нарекли импротеатър. Сега ще кажа клише, но „с навлизането на интернет в живота ни“, всичко се промени, в началото по-плавно, днес – главоломно, но е факт, че никога в човешката история не е имало толкова поколения, живеещи едновременно, които да са прекарали по толкова различен начин младостта си. Това е необятна тема за изследвания, но конкретно по твоя въпрос обръщам внимание на тези различия „сега“ и „преди“ и различията помежду ни днес. Но какво ни обединява – че сме хора и е заложено у нас да са ни интересни историите. Сега всеки в развития свят и в част от т. нар. „развиващ се“ има възможност да „потребява“ изкуство, да гледа филми, което си представям, че е най-масово. Но хората, които достигат до различни истории чрез писаното слово, са такива които помнят или изобщо познават усещането сам да прочиташ текста, да си представяш някакви неща и то им носи удовлетворение или удоволствие. Това е, най-общо казано.
Какви хора четат книги? Имат ли общи черти, кои са обединяващите фактори?
На първо място тези, които умеят да четат. Това може да прозвучи весело, но не е.
Много хора се обръщат към книгите, за да си отговорят на въпрос от живота. Това подходяща нагласа ли е?
Всякаква нагласа е подходяща. А щом човек си задава въпроси за живота, това вече е добре, дали в някоя адекватна за неговото състояние книга с художествена литература той ще открие своя отговор, или някъде другаде – според човека, според случая.
Можем ли да разчитаме на книгите като средство за решаване на всичките ни проблеми?
Не мисля, че има такова едно нещо, което да реши всичките ни проблеми, особено ако станем извънредно пунктуални, ако се фанатизираме… Покрай тази дума се сещам за следното – в своето есе „Как да излекуваме фанатик“ Амос Оз отбелязва, че любовта не е обратното на войната, обратното на войната е мирът. Ще си взема малко безотговорно тези мисли за нашия разговор по следния начин – не мисля, че ако се превърнем във войници, които спазват заповеди по устав (например „в тази книга любимият ми герой постъпва по този начин, ето, и аз ще правя така винаги“), не мисля, че по този начин ще стигнем много високо духовно или „ще си разрешим проблемите“. По-скоро бихме се оказали във война със себе си, а в такава война ще загубим. Но художествената литература би могла да ни даде едно рамо в посока – мир със себе си и мир със света. Пък после, живот и здраве, ще се намери място и за любовта. В книгите има опит, който става и наш, а колкото повече познаваме света, по-малко се боим, съответно намаляват поводите за омраза. А това си е един основен проблем по-малко.
Ако един човек съзнателно си е поставил за цел да опознае себе си – как книгите биха му помогнали?
Зависи от човека, зависи от книгата. Зависи и дали ще я прочете, или ще го блъсне кола преди това. ☺ Справка: екзистенциалистите.
Как точно работи четенето на книги?
За да разберем как работи четенето, трябва да разберем как работи езика, с това се занимава лингвистиката. Но дори специалистите-лингвисти, доколкото на мен ми е известно, не са дали досега точен отговор.
Не знам, не смея да кажа, аз бих проверила при Ноам Чомски.
Какво ти дават книгите на теб лично?
Сега точно ми хрумва да отговоря така – възможност да общувам директно с умни хора, с които не съм имала възможност да се срещна лично поради разминаване във времето или пространството. Ако ме питаш утре, може да отговоря спрямо утрешната си среща.
Общо взето, каквото съм потърсила – дали са ми ☺
Може би не веднага, и не както ми се е искало, но това е душа, все пак, не е дете в сладкарница – да се натъпче с триста грама мъдрост сега веднага.
Това беше за тази събота, ако проектът на Йоанна е предизвикал интерес – можете да следите за следващи събития през страница му в Facebook от тук.
Така дойде и краят на първи сезон от Проект Себепознание. Можете да прочете всички интервюта, които взех през последните два месеца от тук. На есен очаквайте втори сезон с нови специалисти и други методи за себепознание.
Ако и вие не спирате да си задавате въпроси и да търсите отговори – можете да следите страницата в Facebook за последващи статии и събития.
