Проблемите в работа и проблемите вкъщи имат ли връзка и как си влияят?
Част 2
Днес продължаваме темата свързаността между проблемите в работа и тези вкъщи и как да ги разделяме. Ако искате да си припомните част 1 – може да го направите от тук.
Всички ние сме човешки същества и не винаги можем просто да превключим и да игнорираме останалата част от света, за да сме фокусирани някъде. Лесно е – ако е за нещо кратко, но става много енергоемко ако имате личен проблем, който естествено не може да бъде решен за час или за ден. Промените са естествена част от живота и те се случват на всеки от нас в различните ни периоди. Смяна на жилище, смяна на семеен статус, промяна големината на семейството, смяна на личните ни нужди в отношенията ни с другите, здравословни проблеми. Това са все промени, които са част от животите на всички ни. Добре е да има поне една константа, която да служи за източник на сигурност докато минаваме през различни лични промени. Много често това е работата.
Как обаче да направим така, че напрежението или емоционалните пикове вкъщи да не ни влияят на работа и възможно ли е това?
Мисля, че е много човешко да не успяваме всеки път, важно е да си даваме сметка за това и да се опитваме да видим как ни помага работната роля в тези моменти и кога не можем да разчитаме на нея.
Дори на физиологично ниво личните ни преживявания и отношения ни влияят много повече от рутините задължения, които правим. В задната вътрешна част на главата се намира една много малка част от мозъка, приличаща на орехче – това е амигдалата. Тя служи като аварийна лампа, която когато има опасност за живота ни започва да примигва и да пуска сигнали към всички части на мозъка и тялото ни. Така тя алармира, че трябва да се направи нещо, за да се защитим от евентуална опастност и да почувстваме отново сигурни. Преди хилядолетия опастността е била за оцеляване, сега когато говорим за лични преживяванеия имаме предвид опастностите са за загуба на близък, любов, страх от отхвърляне и други.
Когато сме емоционално въвлечени в личния си живот, амигдалата ни е под постоянен стрес и много трудно може да се успокой бързо. Ето няколко неща, които можем да се опитаме да направим, за да отделим едното от другото и да не губим концентрация на работа.
Бъдете честни
Добре е, ако ситуацията на работа или отношенията с колегите ви позволяват да бъдете открити до толкова доколкото ви е удобно. Да назовете, че имате личен проблем, които в следващите няколко часа/дни/седмица ще ви възпрепятства да сте в най-добрата си форма – може да бъде най-доброто решение. Това помага най-вече на вас, не толкова на другите. Така вие признавате пред себе си, че има проблем. А знаете – това е стъпка едно към разрешването му.
Намалете очакванията си за продуктивност
А именно – да си кажете сами на себе си, че в следващите няколко дни няма да можете да се справите със света си по най-добрия за вас начин. Това е достатъчна стъпка в посока на това да си позволите да участвате на работа. Така си доставяте сам на себе си преживяване за сигурност – “Да, и да не съм на 100% – ще се справя и това няма да е края на света ми”. Много често в кабинета идват хора, които минават през лични кризи и имат извънредни работни ангажименти и например се оплакват, че не им остава време да спортуват или да си изчистят и това им събужда преживяването за провал. Но то е нереалистично да може животът да продължава както преди, ако в момента има извънредно положение.
Говорете за това с вашите близки
Ако имате личен проблем разбира се е добре да му обрънете внимание вкъщи, но ако много се притеснявате какво ще се случи докато сте на работа – опитайте се да делегирате част от отговорността за това на някой близък докато вие сте на работа. Дори и да споделите с близки помага – така освен вас и някой ваш близък ще може да “мисли” проблема с вас.
Много от идеите в първа част могат да бъдат приложени и в обратната посока. Нещото, което е най-важно е именно умението ни да изграждаме и поддържаме граници. Както физически, така и вътре в нас – да се научим да разграничаваме ролите, в които сме и това какво ни носи и взима всяка една от тях. Този процес е дълъг и освен от метода на пробата и грешката и опитността, психотерапията помага доста в изграждането на това умение.
