Ролята на конфликтите в работна среда
Конфликтите са неизбежно явление на организациите. Те са част от съвместната дейност на различни хора с различни мнения, ценности и стилове на работа. Конфликтите представляват остър сблъсък между противоречиви тенценции – интереси, позиции, нагласи и други, които пораждат взаимно отрицание между опонентите.
Това е процес, в който целенасочено е предприето действие от лице или група, така че да компроментира усилията на друго лице или група чрез блокиращо действие, което ще попречи на вторите да постигнат своите цели или интереси.(Robbins, 1991)
Традиционно фокусът на отношенията в и между групите в организациите е повече върху постигането на съгласие и сътрудничество отколкото върху процеса на преодоляване протироречията и решаването на проблемите.
Въпреки че често се възприемат като нещо негативно, конфликтите могат да имат и положителна роля, ако се управляват ефективно.
Видове конфликти в организацията:
- хоризонтални – между отделите и екипите;
- Вертикални – между различните йерархични равнища;
- Междуличностни конфликти – могат да бъдат много сериозен проблем, тъй като предполагат активна намеса на емоциите и са свързани със стремежа на всеки човек да съхрани своя имидж и самооценка от външни атаки. Междуличностни конфликти могат да възникнат и при различия във възпирятията, при неуспешна комуникация и други. Те предизвикват много по-малко проблеми от междугруповите, защото докато идивидите като отделни лица могат да действат самостоятелно за разрешаване на противоречията помежду си, то като членове на екипи, те трябва да приемат нормите, ценностите и целите на групата и да действат лоялно спрямо нея.
- Междугрупови конфликти – обикновенно се свързват с традиционната конкуренция между отдели и звена в организацията, но не се изчерпват с нея. Причините често се коренят в разпределението на ограничени ресурси, явават се като следствие на значима организационна промяна, ако тя бъде възприета като заплаха. Този вид конфликти се забелязват на повърхността в най-голяма степен.
Кофликтът сам по себе си
По време на активната фаза започва голямо изразходване на енергия. Появяват се конкретните действия и поведение, които са насочени срещу другата страна в конфликта. Това е видната част на самия конфликт и поведението, върху което може да се въздейства. Процесът може да се опише като “взаимна обмяна на конфликтни действия, които са придружени от висока емоционалност.” Така всички участници в конфликта изграждат своето поведение и всяко свое действие като отговор на поредния ход на противника. Конфликтът зависи от няколко фактора – като колко човека са въвлечени, каква е силата му, колко дълго време продължава и колко е интензивен. Постепенно всеки конфликт почва да отшумява и затихва, причините за него започват да отпадат в резултат на самото конфликтуване или външна намеса.
Основни аспекти на конфликтите в работната среда:
1.Отрицателни аспекти на конфликтите:
Конфликтът е естествен спътник на всяко развитие, може и трябва да бъде използван. Когато е продължителен и интензивен може да навреди сериозно на екипния дух, на комуникацията и координацията. Може да породи недоверие у всички и чувство за накърнено достойство при губещите, може да бъде силен демотиватор и да увеличи стреса.
2. Положителни аспекти на конфликтите:
Конфликтът, обаче, съвсем не е само деструктивен. Той е незаменим при опитите да се разчупят закостенели културални норми и рамки. Води до констуктивни изменения в междуличностните отношения, в организацията на труда. Активира енергията на груповите членове, предизвиква ги да търсят нови начини на мислене и действие, за да решат даден проблем и да ги ангажира с открито решение.
Така те:
-
- могат да повишат креативността и екипната ефективност, тъй като карат участниците да се кооперират и да мислят различни варианти при воденето на преговори;
- Да развият нови умения за разрешаване на конфликти и да се научат на компромиси в името на по висша цел;
- Накрая ролите на участниците в екипа са по ясни и ако е имало скрити очаквания вече са изяснени
Когато конфликтите са междугрупови е добре да бъдат мислени от гледна точка до колко този конфликт е функционален или не според интересите на компанията. Конструктивните форми на конфликт поддържат целите на организацията и подобряват нейната ефективност. Това, което определя дали един конфликт ще е полезен или вреден за компанията зависи от интензивността и характера му. Ако е прекалено ниско или високо равнището би имало негативно влияние върху ефективността.
Повече за различните стратегии за редуциране на конфликти ще разгледаме в последваща статия. Ако вие в момента сте в активна фаза на конфликт, може да ме потърсите и да помислим заедно за такива.
