Тревожността е неизбежна част от живота в съвременното общество. Важно е да разберем, че във всекидевието възникват множество ситуации, при които е уместно и логично да реагираме с известна тревожност. Ако не изпитвате никаква тревога като реакция на всекидневните предизвикателства, свързани с възможна загуба, промяна или прова, нещо не е наред. Но нека разгледаме –
Какво е тревожносттта?
Ще разберете какво е тревожността и нейната природа по-добре като видите какво тя е и какво не е. Например, тревожността се отличава от страха по няколко неща. Когато се боите страхът ви обикновенно е насочен към някакъв конкретен вътрешен обект или ситуация. Случката, от която се страхувате, обикновено е в границите на възможното. Може да се боите, че няма да се вместите в крайния срок, че ще се провалите на изпит, че няма да може да си платите сметките или че ще бъдете отхвърлени от някой, на когото искате да се харесате. От друга страна, когато изпитвате тревожност, често не сте в състояние да конкретизирате за какво се тревожите. Фокусът на тревожността е по-скоро вътрешен, отколкото външен. Изглежда тя е реакция на смътна, далечна или дори неутановена опастност. Може да се тревожите да не “изгубите контрол” над себе си или над ситуацията. Или да изпитвате смътна тревожност, че “ще се случи нещо лошо”.
Тревожността засяга цялата ви същност. Тя е физиологична, поведенческа и психологическа реакция едновременно. На физиологично равнище тревожността може да включва телесни реакции като ускорен пулс, муслукно напрежение, гадене, сухота в устата или потене. На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да се изразите или да се справяте с определени всекидневни ситуации.
От психологическа гледна точка тревожността е субективно преживяване на боязън и безпокойство. В най-крайната си форма тя може да ви накара да се чувствате откъснати от себе си и да се страхувате, че ще умрете или полудеете.
Ето защо ако откривате себе си в предишните редове е добре да обърнете внимание на всяка едно от нивата.
Ако тревожността възниква само в отговор на конкретна ситуация – тя се нарича ситуационна тревожност. Тя се различава от обикновения страх по това, че обикновенно е прекомерна и човек започва да отбягва подобни ситуации. Като шофиране на магистрала или возене в асансьор например.
Как влияе на работата?
Множество изследвания са правени на служители в малки и големи корпорации, които сочат, че повишените нива на дори нормалната тревожност могат да изкривят нагласите, поведението и изпълнението на задачите. Тревожните хора често стават недоволни от работата си. Ако това продължи дълго, недоволството може дори да подтикне хората да търсят друга работа и в крайна сметка да напуснат.
Знаем също, че тревожността пречи на начина, по който се справяме с работата си. Разтревоженият и неспокоен човек е е по-малко уверен, в притежаването на ефективни умения. Той е по – песимистично настроен и се чуди дали това, което прави има значение. По този начин става и по-малко продуктивен. А тревожните хора често имат и лоши отношения с колегите си.
Ето защо е важно ако имате повишена тревожност на работа независимо дали е работното ви физическо място или друг стимул от работната ви роля, да я адресирате. Тя не е диагнозна за цял живот, а симптом, че нещо е дошло в повече и има нужда от промяна. Говорете най-напред с някой ваш близък, а след това с колега или мениждъра ви. Винаги може да ме потърсите и за консултация, за да можем заедно да намерим най-добрия подход за справяне с тревожността.
