Граници в период на промяна
Как бихте се почувствали, ако някой седне на бюрото, което тайно сте определили за „своето“? Ако отворят вратата на тихата стая, без да почукат? Ако получите съобщение в 19:00 с „може ли само едно бързо нещо“, докато сте на път към вкъщи? Всички тези ситуации показват едно и също: доколко границите ни са видими, уважени… или прекрачени.
Когато за пръв път държах матрьошка в ръцете си, ми направи впечатление колко прилича на нас — отвън цяла, отвътре в слоеве. Психолозите говорят за шест вида психологически граници: физически, материални, времеви, интелектуални, емоционални и сексуални. Всеки пласт, има нужда да бъде видян и уважаван. При преместване в нова среда , запознаване с нови хора, трите най-„видими“ пласта излизат на преден план първи.
Физически граници
Най-голямата фигура, която съдържа в себе си всичко останало. Така както тялото съдържа нас. Физическите граници са свързани с тялото, личното пространство, допира, дистанцията. Когато някой застане твърде близо, докато говори, или седне на „вашето“ място без да пита — усещате точно този пласт. Признакът е телесен, преди да е словесен: напрежение в раменете, стегнато дишане.
Материални граници
Следващата граница са вещите и ресурсите ни и начинът, по който ги споделяме. Сигурно ви се е случвало да си имате любима чаша за кафе или тефтер/ химикал / автомобил и да му се случи нещо. Или пък да видите колега, които без да знае ги използва или пък жена ви да одраска колата при паркиране. А може би имате колега, който редовно „заема“ нещо от бюрото ви, без да попита. В такива моменти, някой хора изпитват дори физически дискомфорт. Така понякога една услуга, направена веднъж, може тихо да се превръне в очакване. Именно това усещане за раздразнение и усещане, че щедростта ни се използва — дори когато никой не го е направил нарочно, че признакът, че трябва да си кажете и да поставите вашите лични граници.
Времеви граници
Третата фигура е ритъмът ни — работата, почивката, правото да не сме на разположение. Служебно съобщение късно вечерта с „може ли само едно бързо нещо“, може да превърне един обикновен ден в ден, който постепенно да спире да ни принадлежи, ако не усетим че се налага да споделим и да кажем НЕ. Признакът, че тази граница има нужда от своята защита е именно е умората, за която трудно намираме точна причина.
Останалите три пласта на матрьошката — интелектуалните, емоционалните и сексуалните граници — остават също толкова важни и ще ги разгледаме във втора част.
Границата, която поставяме в период на промяна, рядко е финална — и не е нужно да я обявим идеално от първия ден. Тя е първият отворен пласт, а правото да я коригираме е част от самата практика. Понякога е достатъчно да пробвате една малка граница тази седмица и да видите какво се случва.