Техники за управление на стреса на работното място
В предишната статия ви представих различните видове стрес – еустрес и дистрес. Разгледахме защо понякога стресът ни движи напред, а друг път просто ни изтощава. Въпросът, който логично идва след това е — какво можем да направим на практика, за да се справяме когато сме изложени под състояние на стрес?
Както всяка ситуация, която ни се случва – ние не можем да контролираме изцяло – времето, продължителността и другите хора около нас. Можем да влияем на една променлива – нас самите. За това нека видим как може да си помогнем в две категории: В момента на ситуацията и превантивно
1. Регулация в момента
Тук идват най-приложимите и буквални техники. Това са кратки упражнения, които може да ползвате независимо от времето и позицията, на която сте – между задачи, преди трудна среща, в моментите, в които усетите напрежение.
Иска ми се да им дадете шанс, макар да звучат изтъркани и доста клиширани. Хубаво е да опитате. При всеки човек работят различни неща.
Ако се върнем към въпроса, с който завършихме предишната статия: “Тук ли съм в момента?”, то следващите няколко техники със сигурност ще ви върнат в настоящия момент.
1. Дишане – да, звучи банално, но е факт. В 90% от деня не обръщаме внимание на този процес и забравяме да дишаме дълбоко (понякога буквално). Дайте си две-три минути бавно дишане, с малко по-дълго издишване от вдишването. Не решава проблема, но създава малко пространство.
2. Телесно заземяване / тактилност — кратко внимание към контакта на кожата ни със света около нас. Най-лесно за работна среда би било с фокус върху контакт на стъпалата с пода или просто усещане за тежестта на тялото в стола. Това е най-бързият начин умът да се върне от психичното време, за което говорихме в първата част, обратно в настоящия момент.
3. Пауза между задачите – вместо директно преминаване на следващата задача си дайте кратка пауза от минута-две, без телефон. Паузата помага на ума да „затвори“ предишната задача, вместода я носи скрито в следващата.
2. Регулация на ниво работен процес
Тук вече не говорим за отделни моменти, а за начина, по който е подреден целият работен ден. В предишни статии сме говорили за тайм мениджмънта и вината. Ако ви е интересно може да се върнете към тях. Но основното правило, което също често забравяме, е че— не всичко спешно е и важно. Разграничението между двете намалява усещането, че си постоянно претоварен.
Друго важно, което ще спомена за трети път, в тази кратка статия е отново – ПАУЗАТА Паузите, вградени в деня, а не само в края му — възстановяват. А възстановяването не бива да чака до вечерта. Кратките паузи между задачите пестят повече ресурс, отколкото една дълга почивка накрая на деня.
Второто, нещо, на което човек се учи цял живот – от раждането си са Границите. По темата си говорихме миналия сезон, но имаме още да ги споменаваме. А именно – постоянната готовност за отговор, имейл, съобщения, държи ума в режим на очакване, а това само по себе си поддържа високо ниво стрес. Ако сме спокойни в поставянето на работни граници, ще намалим и нивата на стрес.
Регулацията на стреса не е еднократно решение, а си е цяло умение. С времето човек става по сензитивен към това да забелязва навреме кога преминава от мобилизиращото напрежение към изтощаващото, и започва да ползва различни инструмент, когато това се случи.
Ако темата ви е интересна, ще ви очаквам на обучението за справяне със среса. Там ще практикуваме техники за борба с него.