Зрели и незрели вярвания
( Част 2 )
Очакванията ни към света, хората и самите себе си играят съществена роля в начина, по който възприемаме живота и взимаме решения. Те са следствие на нашите вярвания и нагласи, които често се формират в детството и младостта. Американският юнгиански аналитик Джеймс Холис посочва седем основни вярвания, нагласи и идеи, които оформят незрелия житейски възглед. Те влияят върху нашите очаквания и могат да доведат до разочарования, ако не бъдат осъзнати и трансформирани. Повече за тях може да прочете в част 1.
Очакванията като продукт на нашите вярвания
Тъй като очакванията ни служат като вътрешни прогнози за бъдещето, които изграждаме въз основа на личния си опит, социалните норми и културните модели, те могат да ни заведат на място, на което да се самосаботираме. Когато човек действа, воден от незрели вярвания, очакванията му често не съответстват на реалността, което поражда фрустрация и неудовлетвореност.
Джеймс Холис посочва следните седем идеи, които характеризират незрелия житейски възглед. Всеки от нас в различни периоди от живота си най-вероятно се е припознвал в част от тях. И дори в бъдеще, в моменти на криза може да се опитваме да се връщаме към тях несъзнателно. Ето защо е добре да имаме знание, кога отиваме в незрелостта. Нека ги разгледаме.
1. Очакването за сигурност
Много хора вярват, че животът трябва да бъде предвидим и сигурен. Така например искаме да знаем от началото на месеца кога ще са всичките ни срещи с екипа. Ако не получим заплатите си на определеното число, веднага имаме нужда да знаем кога точно ще стане това. Ето как това убеждение ни кара да изграждаме нереалистични очаквания за стабилност, които често се сриват при сблъсък с реалността. Истината е, че несигурността е неизбежна, а адаптацията към нея е ключова за вътрешния ни баланс.
2. Вярата, че животът трябва да бъде справедлив
Очакването, че добрите хора ще бъдат възнаградени, а лошите наказани, често води до разочарование. Светът не функционира според нашите морални стандарти и приемането на тази реалност ни позволява да бъдем по-гъвкави и устойчиви. Ето как може да знаем, че колега работи по-малко часове от нас, но взима същата заплата например и това може да ни гневи и да ни пречи да се фокусираме върху по-важни неща в нашия личен живот.
3. Илюзията за контрол
Мнозина очакват, че ако полагат достатъчно усилия, ще могат да контролират всички аспекти на живота си. Това вярване може да доведе до тревожност и изтощение. Така например може да отидем в крайността и да бъдем микромениджъри на колегите си и да искаме да виждаме всеки един майл от общата комуникация. Истината е, че въпреки нашите действия, винаги ще има фактори извън нашия контрол.
4. Убеждението, че някъде съществува перфектен избор
Хората често се измъчват с мисълта, че трябва да вземат „идеалното“ решение – за кариера, партньор или начин на живот. Това очакване ни прави нерешителни и ни пречи да се ангажираме с изборите, които реално могат да ни донесат удовлетворение.
5. Очакването, че другите ще отговорят на нашите нужди
Много от нашите разочарования произтичат от нереалистичното очакване, че другите трябва да разбират и задоволяват нашите емоционални потребности. По-зрелият подход е осъзнаването, че ние сами носим отговорност за собственото си щастие. Например без да осъзнаваме, че искаме разнообразие вкъщи и да го назоваваме, да очакваме романтична изненада след работа от партньора си.
6. Вярата, че миналото определя бъдещето ни
Незрелият възглед ни кара да вярваме, че сме обречени да повтаряме грешките си или че миналите ни преживявания неизменно ще диктуват бъдещето. Като например страх номер едно в света – говорене пред много хора. Ако първият път сме се провалили и останем в вярването, че всеки следващ ще е такъв, може никога да не успеем да започнем да изнасяме дори кратки презентазии пред екипа или в работа. В действителност промяната е възможна и ние можем да създадем нови начини на мислене и поведение.
7. Очакването, че животът трябва да бъде лесен
Много хора вярват, че ако правят „правилните“ неща, животът ще протича безпроблемно. Същото е с очакваниете повишения в работа, които не идват поради фактори не зависещи от вас. Това води до фрустрация, когато неизбежно срещнем трудности. Вместо да избягваме предизвикателствата, можем да ги приемем като възможност за израстване.
Очакванията са неизбежна част от човешкия опит, но когато те са обвързани с незрели вярвания, могат да ни попречат да живеем пълноценно. Чрез осъзнатост и личностно израстване можем да ги трансформираме в по-реалистични и полезни нагласи, които ни водят към по-смислен и удовлетворяващ живот. Това е една малка част от нещата, за които си говорим в терапевтичния кабинет. Ако имате нужда може да ме потърсите за конуслтация.
