Синдром на Атлас част 2
В първа част ви разказах какво представлява Синдромът на Атлас и какво прави тези хора да имат преживяването, че не могат да не свършат с задачите в живота си и не могат да откажат да поемат още една отговорност, въпреки усещането, че „носят света на раменете си“.
В тази статия ще се спра върху част характеристиките на синдрома и как може да се работи в посока – пускане. „Изправяне на рамене“, както Анн Райд апелира.
Да започнем с това:
Как да разберете дали притежавате симптоми на синдрома на Атлас във вашите взаимоотношения и поставянето на граници?
Ето пример за някои въпроси, които може да си зададете:
- Тайно се възмущавате на молбите за помощ, но чувствате, че не можете да кажете „не“?
- Чувствате, че сте единственият, който може да помогне, така че казвате „да“?
- Чувствате, че трябва да кажете „да“, за да избегнете конфликт или осъдителност?
- Страхувате се да разочаровате някого, ако не приемете молбата му?
- Имате нужда да сте нужни? Чувствате се най-полезен, когато помагате на другите?
Естествено е да се откриете в един или повече от въпросите по-горе. Това е начин да присъстваме в живота на Другият и да се свържем с него.
Как да проверите вашето лично отношение към собствените ви граници?
Като се запитате – как помагате на себе си докато помагате на другите.
Подобно на съобщението в самолета относно кислородните маски, първо трябва да сложите собствената си, преди да помогнете на Другия. Не можете да помогнете на Другия, ако не сте в съзнание поради липса на кислород. Това би значило, че и в живота не бихте били в полза за тях или за себе си, ако се опитвате да се справите с нуждите на другите, преди да се справите с вашите собствени.
Покачваща се тревожност
Наличието на ясна лична граница във взаимоотношенията ни с другите е изключително важно, за да бъдат здравословни. Това създава яснота за тях и може също да подобри очакванията на Другия за това какво сте способни и желаете да направите, за да помогнете.
Така Другият ще знае какво може да очаква от вас и какво можете или не можете да направите за него, какво искате или не искате. Същото важи и за вас – Вие да знаете, Другият какво може или не да направи за вас.
Много често е страшно да поставим нови граници с хората ако до преди това такива не е имало (особено ако това са наши близки хора). Това може да създаде объркване в човека отсреща, а у вас – тревожност. Синдромът на Атлас често се проявява когато човек има нужда да контролира отношенията с хората около него като компенсация за липсата на контрол в други сфери в живота му.
Например: ако здравето на ваш родител или близък се влошава – това е нещо, което не може да контролирате, но може да откриете, че се опитвате да контролирате средата около вас – да чистите компулсивно, да се ядосвате на партньора си, че не е измил чинията си.
Тази повишена раздразнителност и желание да контролирате няколко неща наведнъж, се проявява в отговор на вътрешното безпокойство, което не е толкова лесно контролирано и прави нещата по-трудни във взаимоотношенията, работата и вкъщи.
Да осъзнаете наличието на тревожност е първата стъпка към справянето с нея. Бъдейки осъзнати за нея, може да започнете да проследявате моделите, които я активират и да правите осъзнати промени в мислите или поведението си. А в последствие това ще се отрази положително и върху емоциите.
Ето някои идеи за справяне с безпокойството:
Сменяне на обстановката: Опитайте се да излезете или да се отдалечите от мястото, което засилва безпокойството. Така по-лесно може да настъпи известно облекчение или да се появи нова перспектива за това, което се случва в живота ви.
Движете тялото си: Движението може да помогне за намаляване на тревожността под формата на упражнения. Разходете се. Разходката служи едновременно като леко упражнение и като инструмент за обработка, като дава време и за анализ какво се случва, което ви стресира.
Мисли за хубави неща: Проучванията показват, че начинът, по който тълкуваме предизвикателството, може да повлияе на нашата тревожност. Например, ако си мислим, че “нищо никога няма да се промени“, нашата емоционална реакция ще е по-тежка и по-безпомощна, отколкото ако си мислим, че „това е временно, и аз мога да се справя“.
Опитайте различни умения за справяне: Пиенето на вода, дишането, слушането на музика или здравословното разсейване може да помогне за справяне с тревожността, която изпитвате, за да я направите по-управляема.