Перфекционизъм на работното място: кога високите стандарти стават товар?

Високите стандарти са вид ценност. Те стоят зад качествената работа, вниманието към детайла и чувството ни за отговорност. Проблемът започва, когато стандартът престане да е ориентир и се превърне в мерило за собствената ни стойност.

Съвършенство и „все не достатъчно”

Хюитт и Флет описват перфекционизма като многомерен. Здравословният стремеж към качество е едно, а моделът, в който резултатът никога не е достатъчен, е друго. При перфекционизмът, свършеното се обезценява веднага, а вниманието отива към това, което не е станало. Брене Браун, смята, че перфекционизмът ни служи като щит: сякаш вярваме, че ако всичко е безупречно, ще избегнем критиката и срамът. Затова много често – „още малко“ няма край.

Как се проявява в офиса?


Типично следствие на перфекционизмът е трудността да делегираме задачи на други хора. Ако смятаме, че една задача трябва да е перфектна, си мислим, че най-сигурно е да я свършим сами. Така разбира се не пускаме контрола, проверяваме чуждата работа втори път и поемаме повече, отколкото можем да носим.

Цената: здраве и умора

Мета-анализа на Хил и Къран (2016) свързва перфекционистките тенденции с по-висок риск от прегаряне. Когато влагаме максимално усилие във всяка задача и трудно си позволяваме да приключим работата, напрежението се натрупва и възстановяването става по-трудно. Постоянното напрежение, лошият сън и изтощението често идват оттам, а не от самия обем работа.

 Какво може да помогне? 
  • Попитайте се: какво е достатъчно добро за целта на дадена задача?
  • Разделете задачите на три групи: къде е нужен отличен резултат, къде добър и къде е достатъчно просто да е свършено.
  • Опитайте се да експериментирате – Свършете една маловажна задача на 80% и проследете какво реално се случва.
  • Вътрешният критик. Заменете „не е достатъчно добро“ с „какво би помогнало, ако искам да го подобря?”

Понякога зад високите изисквания към себе си стои страхът от грешка, критика или неодобрение. Терапията може да помогне да разберем откъде идват тези изисквания и как да намерим по-гъвкав начин да работим и да оценяваме себе си.