Категоризиране на филми: Какво се крие зад възрастовите ограничения?
Като част от екипа, който определя възрастовите категории на филмите, излизащи по българските кина, имам възможност да се срещна с различни гледни точки. В интервю за предаването „Сториборд“ на Радио “Фокус” си говорихме с Благой Иванов за процеса на категоризиране и защо е толкова важно да обръщаме внимание на съдържанието, което консумираме.
Всеки филм минава през специална комисия, съставена от експерти от различни институции, включително Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на културата, както и от психолози и кинокритици. Този разнообразен състав ни помага да вземем балансирано решение, което отразява различни перспективи.
Категориите и техните подкатегории
Системата за категоризиране включва четири основни категории с три подкатегории. Ето кратко обобщение:
Категория А: Анимационни филми, подходящи за деца.
Категория B: Семейни филми без възрастови ограничения.
Категория C: Не се препоръчват за лица под 12 години. Има и подкатегория C+, която изисква придружител за деца под 14 години. Това е важно, защото възрастният може да помогне на детето да разбере контекста и метафорите във филма.
Категория D: Забранена за лица под 16 години. Подкатегорията D+ също изисква придружител.
Категория Х: Забранена за лица под 18 години. Тези филми често съдържат екстремна агресия, еротично съдържание или сложни морални дилеми.
Наскоро филмът „Оръжия“ (Weapons) беше определен за забранен за лица под 16 години заради насилието, което показва. Освен това той повдига и морален въпрос за реакцията на обществото към травмата.
Защо е важно да категоризираме?
Целта на категоризирането не е да поставя граници, а да се съобрази с психичното развитие на човека. Едно дете, което все още не разбира символи и метафори, може да преживее травма или да се обърка от определено съдържание.
Иронията и сарказмът се развиват след 12-14-годишна възраст, когато започва да се формира и моралният компас. Ако един млад човек възприема света буквално, може да приеме цинично поведение за норма и да започне да го имитира.
Критическото мислене се оформя около 14-16 години. Затова е важно да има регулация, за да се гарантира, че информацията е подходяща за младите хора. Филмът може да провокира размисъл, но може и да насочи в грешна посока, особено ако съдържа много агресия, която намалява емпатията.
Аз много харесвам категориите с „плюсче“ (C+ и D+), защото те насърчават родителите и децата да гледат филми заедно и да обсъждат видяното. Това е чудесен начин да се отворят трудни теми и да се помогне на децата да преработят своите емоции.
Изкуството като средство за справяне с емоциите
Изкуството може да ни помогне да преработим емоциите и да успокоим вътрешния си свят. Много често филмите и книгите, които харесваме, ни дават отговори на въпросите, които си задаваме. Те са начин да представим вътрешните си конфликти и дилеми на символично ниво, което може да бъде много терапевтично.
За повече информация, можете да чуете цялото интервю в сайта на Радио „Фокус“ тук: [Линк към аудио версията]
Автор на текста е: редактор на радио Фокус ИА