Синдром на Атлас
Част 1
Чувствали ли сте някога, сякаш цялата тежест на света е на раменете ви? Сякаш трябва да изпълните всички проекти веднага, да помагате на всички около вас, само за да поддържате чувство за ред?
Съгласно съвременните стандарти, това преживяване се идентифицира и дефинира като синдром на Атлас. С такъв синдром се описва необходимостта на човек да поеме цялата отговорност и целия стрес на света, докато той минава през живота.
От къде идва името?
Синдромът на Атлас или комплексът на Атлас (а в някой източници се нарича – Атласови личности) идва от историята за титана Атлас от гръцката митология. Атлас се е отличавал с голямата си сила. Той е един от титаните, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете.
Такива личности, като деца е трябвало да осигуряват основната подкрепа за семейството си. Научени са да се грижат за другите, преди да се погрижат за себе си. Поради житайски обстоятелства е трябвало да поемат от много ранна възраст отговорности, които са били на възрастните. В резултат на което са пропуснали важни аспекти от детството си. Такива хора са били много чувствителни и отзивчиви към нуждите на родителите си и отчаяно са се опитвали да защитят и стабилизират хаотичните, ядосани и непостоянни родителски фигури.
Много често тези хора се превръщат в разтревожени, депресирани личности. Смазани от поемането на тази отговорна роля на възрастни, която очевидно е надхвърляла способностите им, такива хора в зряла възраст трудно се отпускат и разтоварват. Личностите Атлас запазват своята прекомерна чувствителност и загриженост за емоционалното благополучие на другите в живота им. Като възрастни те често са депресирани и тревожни и трудно осъзнават собствените си нужди. Такива хора изглеждат като много успешно спряващи се, но вътрешно да изпитват празнота и липса на жизненост.
Много от тях развиват модел на натрапчиво полагане на грижи в по-късен етап от живота си. Част от клиентите в психотерапевтичния кабинет често идват с такива преживявания и изпитват вина или невъзможност да спрат да помагат толкова активно.
Какво кара човек да стои в такова вярване, че всичко зависи от него?
Има много причини, които насърчават поведението на отговорност за всичко около нас, включително вътрешни и външни фактори, които ни карат да действаме в търсене на облекчение.
Нуждата да си необходим
Една външна мотивация да „поемате света на раменете си“ може да бъде тази заради личните взаимоотношения. За някои хора, да избягат от конфликт като кажат “да“ на нуждите на Другият, е достатъчна причина да поемат повече, отколкото могат да поемат, и да се справят с това в името на приятелството, одобрението или уважението.
Да се свържеш и да помогнеш на другите не е непременно лошо нещо. Когато обаче собствените нужди са пожертвани за другите, без да има възможност за грижа за нас, това може да е последвано от вътрешно негодувание, преумора и влошено психично здраве.
И така, как да разберете дали притежавате симптоми на синдрома на Атлас във вашите взаимоотношения и поставянето на граници?
Може да направите собствена оценка в част 2. Там ще отриете и различни начини за справяне усещането, да „носиш света на раменете си“.