Времето – за миналото и настоящето, за това колко време е нужно да вземеш урока на миналото, да го научиш и да го пуснеш, за да дойде – ТО – настоящето?
Освен времето като метереология, има и едно друго време – това друго време обаче е едно толкова абстрактно понятие, колкото е и понятието „гении“.
Да, особено когато става въпрос за това – Колко време е нужно, за да…?
- за да забравим;
- за да продължим напред;
- за да сме сигурни в нещо или в някого;
- за да се научим;
- за да успеем;
На всеки от нас ежедневно му се случва да се запита за събитие или действие, което е направил в миналото. Но, до кога ще стой в там? Точно там – между новото действие и старото събитие.
Когато променим себе си, открием нова част от нас и тя започне да действа, сякаш старата започва да възнегудува и да напомня за себе си.
Когато се разделим с бивш партньор или прекъснем отношения с близък приятел, колко време е необходимо, за да продължим напред?
Казват, че всеки човек, в живота ни се появява, за да ни научи на нещо. А, когато урокът е научен – той си тръгва от него. Ако е така, то тогава:
Колко време ни трябва, за да успеем да вземем урока, който човека ни е донесъл? Колко време?
Хубаво е да почитаме миналото и да уважаваме хората, които са били част от него, но ако непрекъснато сравняваме настоящето с миналото – къде живеем – “там и тогава” или “тук и сега”?
Има психолози, правили експерименти за това какво е “резонното” време на съкрбене при загуба на близък, но това е толкова строго индивидуално, колкото е и кога е най-доброто време да пием вода.
Хубаво е да си дадем време – да почетем миналото.
Защото още по-трудно става продължаването напред, ако не го направим. Има хора, който се хвърлят от връзка във връзка без да си оставят време да разберат какво им се случва, как се променят, какво искат или какво търсят. И сякаш се страхуват да останат на саме със себе си и да открият онази част от тях, която се опитва да им каже – “Спри, имам да те науча на нещо!”
И така, те сякаш изживяват миналото си отново и отново, но с нови заместители, на стари хора.
Разбира се и двете крайности не са пропоръчителни. Да не си даваш време да направиш ретроспекция и да научиш урока на времето е същото като да останеш там прекалено дълго.
Защото идва момент, в който това „почитане“ на миналото ще започне да ни спира да живеeм и да се променяме, да продължаваме напред.
Наскоро в един филм попаднах на следния монолог:
Искаш ли да се оправиш?
Тогава не ставай съучастник на собсвеното си нещастие.
Може цял живот да ровиш в старата рана, да подхранваш болката и да не й позволиш да зарастне.
Понякога трябва да забравиш.
Да продължиш напред.
Да инвестираш в това, което имаш, а не в това, което си е отишло.
Да, тук става въпрос за болка, а не за приятно изживяване, но ако заменим думата нещастие с думата – минало, мисля че може да дадем прекрасен отговор на това как да кажем, че времето за гледане назад е изтекло.
Ако и на теб ти се е случвало да си задаваш тези въпроси, ела на семинара – Как да продължим напред? – Бивши любови
Запиши се още сега – тук.
Няма отговори