Да си простиш, че си оставил да бъдеш наранен, а после ти си бил човека, които е наранявал. Това става като най-страшният ти кошмар, които си сънувал и е бил толкова реален, че дори спомена за него те оставя без дъх.

Какво да направим, когато най-близкият ни човек започне да ни наранява? Когато сме толкова влюбени, че сме готови да простим всичко с надеждата, че човека до нас ще се промени. Как преглъщаме жестокоста проявена към нас?