Да си позволиш да правиш това, което ти идва отвътре – без значение крайният резултат и качеството. От значение е само колко добре си се чувствал докато си го правил.
Една от любимите игри, които обичам да играя с малките деца е измислянето на нова приказка. Всеки казва по едно изречение и следващият допълва. Колкото по-малки са децата, толкова по-различни, по-неочаквани и забавни стават историите.
Ако кажеш на едно дете – нарисувай ми нещо за мама, то няма да мисли, а веднага ще грабне любимият си цвят молив и ще започне да рисува. Ако пък е под 6 години това, което нарисува няма да има нито форма, нито значение за него – то просто ще бъде красиво и…. за мама.
Това е спонтанността.
Да си позволиш да правиш това, което ти идва отвътре – без значение крайният резултат и качеството. От значение е само колко добре си се чувствал докато си го правил.
С годините и появата на нормите, оценките, очакванията на родители, учители и обществто, започваме все по рядко и по рядко да използваме нашата спонтанност. Ако трябва да нарисуваме рисунка на някогото, то първо ще мислим какво ще му хареса на този човек. След това ще мислим можем ли да го направим добре, после кои цветове ще си отиват, за има естетика разбира се…..
Та къде остава спонтанността?
Важното е да си я позволяваме. Ще попиташ защо?
Защото само чрез спонтанността, можем да дадем глас на детето в себе си, на емоциите и чувствата си, можем да бъдем истински и да реагираме по най-добрият за нас начин.
Знаете ли кога винаги се появява спонтаннотста? Когато сме заплашени. Когато ще ни блъсне кола – ние инстиктивно и спонтанно правим движение с цел да се защитим. Друг момент, когато сме спонтанни е при изпитването на силната емоция породена от физическа болка – тогава спонтанно можем да се свием на кълбо, да извикаме, да избягаме. Спонтанността се появява и когато емоцията на щастие и любов е толкова силна, че просто искаме да извикаме, да разцелуваме някого да се усмихмем. Това е най-прекрасният инструмент, с които разполагаме, а използваме толкова рядко.
В психодрамата едно от основните неща, на които се учим е именно как да бъдем спонтанни. Да се доверяваме на собствените си импулси и желания. Спонтанността може да ни покаже отговорите на най-сложните ни въпрости. Да се пребори с най-страшните ни мисли, да доведе до най-желаната ни промяна.
Ако желаеш да се научиш или да доразвиеш твоята спонтанност – запиши се още сега в група за личен опит.
Няма отговори