Силата на ТАЙНАТА или кога да пазим тайна?

Дали е така?

Какво става когато една тайна – едно ТАБУ започне да пречи на отношенията ни?

Нима е по-добре да пазим в тайна най-големите си провали и най-големите си успехи?

Нима е по-добре да не казваме на децата си най-страшното, най-големите си грешки?

До кога една тайна е полезна?

Какъв е смисълът и каква е ползата от това да пазим нещо в тайна?

Тайна – това е нещо, от което се срамуваме или е нещо, което е толкова свещено за нас, че не желаем да кажем на другите?

Има няколко аспекта на тайната.

Единият е, когато ни се случи нещо в живота и сякаш колкото повече хора знаят за него, толкова повече то се превръща в реалност. А, ние трябва да го приемем и понесем. Както с позитивите му, така и с негативите. Може би тайната е онова силно желание. Тази мечта, за която от толкова отдавна сме мечтали, да се случи, че сякаш споделяйки я с другите те ще ни я отнемат.

Когато една тайна излезе наяве, винаги ще има хора, които няма да я одобряват и такива, които ще ликуват за нея.

Вторият аспект е именно нашият страх да приемем пред себе си, че сме направили точно това нещо, което сме си казвали, че никога няма да сторим. Онази част от нас, която не може да приемем, оново гласче, което ни нашепва: „че не се перфектни и че имаме слаби страни.“
Слушайки го обаче забряваме, че да бъдеш сам и да се изправиш сам срещу най-срамното или най-страшното нещо, което си направил е адски самотно. Какво ни спира да споделим тайната си?

Нека не забравяме – споделяйки тайната означава, че сме успели да научим урока си от грешката, която сме допуснали? Така надрасваме себе си и успяваме да се изправим след като сами сме се провалили.
Има и един трети аспект и той е в това ТАЙНАТА да е нещо изключително съкровенно и лично. Тайната да е част от теб, която би доверил само на най-близките си.

Но, нима красотата не е в споделеността? В това да знаеш, че не си сам в своето щастие или нещастие?

Чувства