В основата си психодрамата е преживелищна терапия. Какво значи това? Идеята е – да не говорим само какво би било ако, а направо да го направим и да видим резултата.
Силата на действието
Това е и разликата между мислене и преживяване. Не само мислим как и кога да действаме, а направо го правим на сцена – една импровизирана такава. Както всяка сцена и тази си има зрители и участници. Участникът е главното действащо лице. Tова е онзи един осмелил се да опита, да разреши, да разгледа отблизо проблема си, да намери отговор на причините носещи му дискомфорт в живота. Останалите са зрители. Но, те не само наблюдават случващото се, а са и част от случката. Те преживяват и виждат колко близки могат да бъдат преживяванията на другите, до техните собствени. Могат да видят как другите се справят с нещата, които самите те са преживявали.
След края на една такава сцена оставяме пространство на всеки от участниците в групата да сподели своят личен опит и преживявания. По този начин ние разбираме, че не сме сами в тревогите си, че нашите преживания не са далечни, а всъщност са нещо изключително близко и познато на всички останали.
Как работи методът?
Идеята е на чисто преживелишно ниво да успеем да докоснем онези емоции и чувства, които ще се окажат ключови за откриването причината за даден проблем. Чрез действието, ние развиваме своята креативност и спонтанност. Така сякаш се върщаме в онези години, когато сме били малки и ежедневието ни е било изпълнено със задачи за рисуване, правене на самолети и бели. Тогава спонтанността е била в своя разцвет. С времето и годините, ние ставаме все по рационални и по-малко спонтанни. Ние порастваме и губим и способността да сме креативни и по детски – емоционални.
Чрез психодрамата се учим да чуем детето в нас, което знае отговорът на всяка една задача, пред която се изправяме.
Интересното е, че психодрамата е много често срещана в ежеднението, но малко хора знаят за това.
Работил ли си в фирма, която е имала team buildings или обучения за сплотяване на екипа? То тогава със сигурност си участвал в поне една техника, която използваме в психодрамата.
Пример за това са почти всички групови упражения, които се дават по време на семинарите и обученията. Тези, на които се разделяте на малки групи и се прави нещо общо, което се представя пред осналите.
Това е малък пример за това, какво се прави в една група по психодрама. Всички тези упражния са за сплотяване на групата, за изграждане на доверие и взаимност.
Ако интересът и любопитсвтото ти се събудиха очаквай трета част за различните приложения и предимства на това да си част от една такава група на личният си майл.
Няма отговори