Какво правим, когато най-близкият човек започне да ни наранява без да го осъзнава?
Когато сме толкова влюбени сме готови да простим всичко с надеждата, че човека до нас ще се промени. Как преглъщаме обидата или жестокоста проявена към нас?
Всеки е попадал в моменти на жестокост към него. Понякога е успявал да се защити, да намери сила в себе си и да излезе от ужаса, в който е бил. Но, какво става, тогава когато не успеем? Какво се случва?
Това, което става е да стоим в такава ситуация и да се опитваме да притъпим чувствата си чрез рационализиране на поведението – нашето и на човека отсреща. Опитваме да си намерим застъпници и започваме все по-често да се оплакваме и да оправдаваме постъпките си или липсата на действие.
Тогава ставаме жертва! Жертва на психично или физическо насилие.
А най-страшното е, че го осъзнаваме много, много време след като този процес е започнал или …..никога.
Понякога на неосъзнато ниво минават години, в които сме били жертви на даден тормоз, манипулация или насилие.
След което, съвсем неусетно, с идеята никога повече това да не се случи отново, ние се превръщаме в същите насилници. Именно това не ни спасява, а ни вкарва е един порочен кръг (от който сякаш излизане – НЯМА)
А, за съм по-конкретна това не е кръг, а Триъгълник – този на Карпман.
Омагьосаният Триъгълник
Психологът изследвал динамиката на тези отношения открива, че тя е между три елемента – жертва-насилник-спасител. Когато не можем да се справим със ситуацията като жертва или насилник, обикновенно влизаме в ролята на спасител. Още по-паталогините случаи са – „Аз съм ти насилник, докато не ми омръзне да си жертва. Тогава ще те спася, за да те нараня отново.“ – Бия те, но после ще ти подаря цвета и ще те избавя от сълзите ти.
Нека ви дам един пример – двама млади, но сякаш пълни противоположности се влюбват. Имат динамична и страстна връзка. Започват да излизат с приятели, но мъжът започва да я ревнува неистово от всичките им приятели. След всяка среща започват скандали и обиди по нейн адрес – каква жена е след като си говори с тези хора и силни подозрения, че се сваля с други. Мъжът влиза в ролята на насилник – започва да иска да знае всяко едно нейно действие – кога, къде и с кого е. Започва психичен тормоз върху жената.
След време, когато тя започне да страда прекалено много от неговото поведение – се появяват подаръците и извиненията. Но само, за да може след няколко дни ситуацията да се повтори от начало. Разбира се, младата жена остава в отношения с него с надеждата, че ще успее да го промени или защото я е страх да го напусне (такъв е случея в двойки с физическо насилие). А всеки път, когато види, че усилията й не дават резултат опитва друг подход – звънни на приятелите си, за да докаже правото си на свобода. Да накаже половинката си – показвайки му, колко НЕ е прав. И се завърта триъгълника. Ролите се сменят само, за да бъдат сменени отново.
Това е доста схематичен пример за това как една динамика между двама души може да продължава до безкрай и триъгълника между тях да не спре да се „върти“.
Толкова е трудно да го разбереш, а още по трудно е да си простиш.
Ако искаш да разбереш как може да се справиш в такава ситуация, можеш да го направиш тук – втора част
Няма отговори