Предизвикателствата на нашето време са толкова различни, но също така толкова еднакви поколения наред.
Едно от предизвикателствата е това да бъдеш самостоятелен.
Как да станем самостоятелни? След като родителите ни, живели в време на недоимък, сега се стараят да направят всичко необходимо, за да може на нас да не ни липсва нищо.
За да отговорим на този въпрос нека първо да определим „самостоятелността“? Самостоятелността – възможността да взимаш решения сам; да живееш отделно от родителите си; да си изкарваш прехраната; да не зависиш от друг; да не си в тежест на своите близки.
Може би, тази така необходима самостоятелност преди е била задължителна и наложителна още след завършване на основно образование. Сякаш при предишните поколения право на избор са имали само „късметлиите“. Избор между висше образование или работа. За повечето е имало само една опция. – Тази да работиш, за да можеш да си кушиш хляб и да чакаш Коледа, за да гледаш телевизия или да отидеш на кино. „Късметлиите“ са записвали висше, но отново главната задача е била да не са в тежест на родителите си. И почти всички са работили и учили едновременно.
Преди животът е сварвал младите неподготвени и искат или не, са се сблъсквали със суровостта му. Това ги е правило неминуемо – самостоятелени и възрастни веднага. Налагало се е да се борят с жестокостите му. Разбира се „късметлиите“ са знаели, че имат един пристан, където могат да се върнат. А там ще споделят филията хляб на родителите си. Това е било техният план „Б“ макар и само като една далечна илюзия.
А сега от толкова имане и благини, за да се чувстваме по-добре и да сме щастливи, как се учим на самостоятелност и как ставаме възрастни?
Всички тези удобства, които имаме – дом, храна, телевизия, книги, развлечения, ни принадлежат, само защото родителите ни са се трудили за тях и сега не желаят отплата. Не желаят, защото искат да сме щастливи и сити.
Но, как да станем самостоятелни, ако се осланяме на тяхната подкрепа?
До кога – докато станем на 50 и можем да заделим 1000лв или 10 000лв и да им кажем – ето тези са си ваши. Това ли е да си възрастен – да върнеш един неискан и някак опреден от социума дълг? Та, това ли ще ни прави независими и възрастни?
Може ли човек да живее на пристана на родителите си и все пак да стане възрастен? Как става това?
Със самостоятелни решения и отстояване на мнението, със собствени победи, със финансова независимост.
Иска ми се да имам предизвикателствата на предишните поколения – да работя просто някакава работа, за да си плащам сметките. Но в същото време, не желая да отлагам усъвършенстването си и развитието на моята лична кариера, а работейки нещо друго – означава именно това.
Как да се откъснем от топлата защита на родителите, взимайки само подкрепата им?
С ясно поставени граници и цели.
Може би бизнес плановете трябва и да се прилагат и в семействата. Както разпределянето на бюджета, така и раздаване и поемане на нови отговорности и приемане на нови роли и взаймоотношения.
Ако приемем, че преди подкрепата на родителите се е основавала само на морална такава, а сега е тясно свързана и със финансите, то какво остава за нас – за нашето израстване.
Остава създаването ни и превъщането ни в възрастни, на основата на професията, която сме избрали. Практикуването й и надеждата, че скоро ще можем да се издържаме сами.
Интресни са днешните взаимоотношения, порастваме без да знаем какво искаме, а когато го разберем и имаме всички възможностти, отлагаме да го получим, защото и без него ни е добре.
А преди – не са имали възможността да се питат какво искат, а просто са правили това, което животът е изисквал. После са полувавали това, което са успявали да вземат от наложените им вече възможности.
Как се завъртя светът? Но сякаш урокът е все един и същ.
Няма отговори